Димитър Хаджитодоров

СУША

Брезичките растяха в края на гората, близо до ж. п. линията. Отдалеч стволовете на дръвчетата белееха като стените на дом, потънал в зеленина. Мястото бе предпочитано за почивка от жителите на околните квартали.
Те изсъхнаха само за няколко седмици през едно от горещите лета в последните години. До есента безжизнените им скелети все още се виждаха край алеите, след това ги изрязаха и останаха само пъновете, които бавно почерняваха.
Следващата жертва на сушата станаха лилиите в езерото, накацали като големи пеперуди върху гладката му повърхност. Те загинаха без вода, а заедно с тях изчезнаха и сребърните рибки и един малък рак, който се разхождаше по дъното за радост на децата.
Изсъхнаха и тополите край пътя. Те се бориха няколко лета с бедствието, но накрая останаха да стърчат сиви и безжизнени, напомнящи древни колони от срутен храм.
Това лято цветовете на липите се покриха с тъмни петна и русокосите им къдрици висяха безмълвни в зноя.
Изгоряха и листата на кестените и недоузрелите им плодове изглеждаха някак неестествено сред ръждивата шума.
Дърветата понасят различно сушата и различно радват очите със зеленината си. Но за всяко от тях, отиващо си преждевременно поради безжалостна напаст, изпитвам тъга, сякаш се разделям с близък приятел.

СВЛАЧИЩЕ

Подпочвената вода също руши гората, както хората, паразитите и сушата. Всяка година склоновете на някои хълмове се подронват и постепенно оголват корените на дърветата. Водните струйки, промъкващи се незабележимо към низината, образуват свлачище, което се срутва под тежестта на дънерите. Останали без опора, те се търкалят безпомощни в меката пръст, като простреляни великани. Високите им стволове напомнят мачти, изхвърлени на брега след корабокрушение. Клоните и листата им изсъхват полека и те лежат изоставени и никому ненужни. Случайният минувач, натъкнал се неочаквано на това място, вижда сякаш бойно поле, където е кънтяла ужасяваща битка…

СЕЧИЩЕ

Есенното прочистване на гората от сухи дървета се вижда през почивните дни, когато повалените дънери са изчезнали и на тяхно място остават пънове, купчини стърготини и разхвърляни клони. Местата на организираната сеч просветват повече, отколкото след листопада и разредения лес прилича на дом, в който са забравили да затворят вратите.
Пъновете изпъкват особено в цялата гледка. Прясно отрязаните белеят като гостоприемни софри, очакващи всеки миг щедро угощение. По-малките напомнят отдалеч калпачетата на гъби-великани. Сред килима от мъртви листа, те като че ли осветяват гората. Край някои от тях се търкалят плоски отрязъци, от които човек с въображение би направил домашна украса.
Годишните кръговете, посочващи възрастта им, се очертават на равната им повърхност. Вълнообразната шарка, по-светла или по-тъмна на места, е като декоративно пано, изложено на открито. Някои съвременни модернисти навярно биха могли да използват този естествен декор, възникнал след продължителни и незабележими усилия.
Старите пънове, останали от години, неусетно изчезват, прояждани от червеи и от паразитни гъби. Дъждовете и снега променят цвета им и те се сливат с общия фон. Едва през есента, когато тревата поляга, сивите им темета отново се мяркат пред погледите на минувачите, напомняйки, че и тук някога е имало големи и кичести дървета.

ЕСЕНТА ИДВА

Есента напомня за себе си още през августовските жеги.
Кестените щръкват оголени над килима от сухи, ръждиви на цвят, листа. Жълтеещите поляни приличат на изоставени ниви. Птиците все по-често мълчат умислени, в очакване на дългия път, който им предстои.
Кленът, ясена, бука и дъба още зеленеят, но клоните им не помръдват сред задуха.
Невидим художник скоро ще изпъстри щедро цялата гора. Красотата на картината ще замени веселата глъч на крилатите певци до деня, в който всичко ще се скрие под чистия бял покров.

БЕЗМЪЛВЕН ПРАЗНИК

Долита първият полъх на северния вятър и дърветата тихо шушукат нещо по между си.
През нощта някой броди на пръсти из гората.
Призори най-нетърпеливите показват нови премени, жълти и червено - кафяви на цвят. Те грижливо стъкмяват тоалетите си, оглеждащи всяка гънка.
Повехнали листа покриват пътеките - драгоценен килим, постилан само за редки гости. Златната шума просветва върху посивялата трева, сякаш разпръснати шепи монети. Прозрачни паяжини полепват по лицата на минувачите.
Катериците шетат между клоните, като домакини, трудещи се над изискани лакомства. Тържествено нагласени - с бели блузи и черни костюми - свраките крачат важно по алеите и поклащат одобрително глави.
Гората подготвя прощален бал. Без много шум и суета, тя пристъпва към празника. Всичко почти е подредено, липсват само певците и музикантите. Но дори без тях, в новите си одежди, дърветата ще посрещнат празника.
Сбогом, горещо лято!
Добре дошла, урожайна есен! Приемаме те с усмивка, въпреки студовете, които надничат зад гърба ти…

ЕСЕННИ ЩРИХИ

І
В началото на пътеката, там, където градът се докосва до гората, расте голям ясен, чийто листа пожълтяват още в средата на септември. За няколко дни дървото променя цвета си, като багрите постепенно придобиват червеникав отенък. Нещо в него напомня мъж, побелял преждевременно, още повече, че наоколо се виждат множество ясени, чийто листа са все още с лятна украса.
На противоположния край, два - три километра по-далеч, там, където гората завършва, също расте ясен, който губи зеленината си сякаш след сигнал, подаден от дървото в началото на пътеката. Всяка есен тези два побратима, като гигантски факли, осветяват района, над който скоро ще легнат сенките на облаците и мъглите.

ІІ
Есенните брезички са свенливи като младоженки, очакващи неизвестен жених. Листата им светят на слънцето, сякаш са нанизи от пендари.
Завали ли дъжд, капките, като сълзи, се стичат тихо по белите була.
Привели глави над мътните локви, те мълчаливо нареждат молитви за любовта.

ІІІ
Дънерът на акацията е тъмен и напукан, като износена броня на рицар. През есента падащите листа разкриват тайната й, неизвестна за повечето минувачи. Хиляди шипове, като бодли на таралеж, щръкват по оголените клони. Сякаш ни среща древен войн, недосегаем в доспехите си.
Единствено плюща, промъкнал се незабележимо по тревата, се катери чевръсто по стеблото й. Вкопчил се в нея като капризно дете, той всеки миг ще я задърпа нанякъде.

ІV
Златна есен. Листопад. Кротко слънце огрява клоните.
Между буките, там, където са покълнали миналогодишните жълъди, огнено червена жарава, обагря първите им листа.
Сивите дънери са стъпили в нея като нестинари, готвещи се за тайнствен ритуал.

V
Бездомно кафяво куче лежи върху купчина суха шума. Цветът на козината му се слива с този на листата. Невнимателният минувач може да го настъпи.

СИРОМАШКО ЛЯТО

Първият студен полъх подсеща за идващата есен, но след няколко дни сиромашкото лято сгрява гората.
Дърветата, в нови костюми, се препичат на слънцето, сякаш излезли на модно ревю.
Жълъди със загорели лица захвърлят калпачетата си и се търкалят по пътеките. Катериците грижливо ги прибират един по един. Всяка от тях има свое място, където трупа обилната реколта. Те подскачат до там, стиснали товара в зъбите си, навеждат муцунките си към земята и бързо я разриват с лапите. После оставят ценния плод, покриват го с пръст и отново хукват нанякъде.
Птиците, зарадвани от топлите лъчи, се обаждат между клоните. Техният хор не е много разнообразен, но гласовете им звучат бодро.
В храстите, като дантелени нишки, проблясват паяжини.

ЕСЕННИ СУВЕНИРИ

През последните години цветята в градските паркове намаляват, защото навярно са по-малко и средствата, отделяни за отглеждането им. Подържат се само централните алеи, докато останалите постепенно буренясват. Въпреки това, след всяка разходка, можем да донесем у дома дребни сувенири, без да нарушаваме предупрежденията от старите табели, забраняващи късането на цветя и клони.
Есента предлага щедро даровете си на желаещите. Сухите жълти и ярко червени листа украсяват със седмици стаята ни. Шепи жълъди, пръснати по пътеките, очакват някой да им се любува. В тревата проблясват, като току-що полирани мебели, паднали кестени. Къдрави шишарки, разперили люспи, се търкалят край елхите. Корите на платана, сякаш безформени отрязъци в шивашко ателие, се лющат от дънера му. Клонки с причудливи форми лежат под храстите. Семената на клена, вместо малки пеперуди, летят с полъха на вятъра. Шушулките на акацията, с цвят на какао, хрустят край ствола й.
Само за няколко минути може да съберем шепа дребни, но радостни сувенири. Така есента - сезона на съзряването - влиза в нашия дом и ние запазваме по-дълго приятните мигове, получени от скромните й подаръци.

ПОДОБНО НА РЕМОНТ

През есента гората наподобява пуст дом, на който предстои ремонт. Клоните на дърветата се преплитат сякаш строително скеле. Мъртвите листа се търкалят като късчета разноцветни тапети, остъргани от невидими стени. Сухата трева е с цвета на износен мокет. Бледа светлина, нахлула през стотици отворени прозорци, облива пътеките. Полъхът на вятъра е пронизителен, както теченията по строежите, когато все още няма дограма.
Невидими майстори работят бавно, но неуморно. Някоя ранна утрин, в тъмни зори, те със замах ще варосат пейзажа.
Застинал, леса търпеливо очаква завръщането на обитателите. Но те идват по-късно, когато белите стени изчезват и вместо тях млади зелени листа се полюляват от вятъра.

ТРЕВОГИТЕ НА ГАРВАНИТЕ

Пролет и есен гарваните грачат тревожно в гората.
През март и април не им харесват хората, които преминават в близост до гнездата им. Тогава се събират няколко силни, охранени птици и със заканителни викове прелитат от клон на клон, преследвайки нищо неподозиращия минувач. Възмутените им гласове звучат необичайно силно. Тази сцена се повтаря ежедневно, докато малките гарджета пораснат и отлетят нанякъде.
През лятото гарваните мълчаливо и с достойнство се разхождат по поляните и отдъхват след грижите за потомството, без да обръщат внимание на околния свят. Доволни от извършената работа, те се държат със самочувствието на собственици на цялата гора.
Кой знае защо тревогите ги връхлитат през есента, много преди да паднат снеговете. Гарваните се събират в ято, но вместо да полетят на юг, остават в по-заветните места. Точно тогава, още преди изгрев слънце, те възбудено обсъждат нещо. Гласовете им звучат заканително и зловещо в тъмнината, сякаш банда злоумишленици се наговарят да извършат някоя пакост. Не е ясно защо спорят толкова силно - нов водач ли избират, или решават как най-добре да посрещнат зимата.
Дебатите започват с гласа на някоя птица, която сигурно е нощувала неудобно върху клона. Малко след като зададе провокиращите си въпроси, се присъединяват останалите. Надвикването е толкова силно, че те се понасят в кръг над дърветата, докато доказват един на друг кой е правия. Отначало летят по посока на часовниковата стрелка, но ако спора е по-сериозен следва втори кръг в обратното направление. Нервният плясък на крилете се смесва с дрезгавите им гласове.
Необузданият шум събужда другите птици и те с недоумение се питат какво става. Дочуват се гласовете на свраките, дори и на синигерчетата, които нямат покой от ранобудните си съседи. Така, много преди разсъмване, в ясно време или в мъгла, гарваните решават своите проблеми, въвличайки активно всички без изключение.