Цветан Спасов

Всеки, който иска да се запознае с личността и делото на Отца Паисия, остава удивен преди всичко от ония високи качества, които са отличавали Паисия като морално твърда натура, притежаваща здрав борчески дух.

Упоритото следване на целта, чудният стоицизъм пред нападките, трудностите и неволите, беззаветното отдаване на сили и живот, апостолството на скитащия по села и градове таксидиот, оставил на заден план служебните си обязаности - всичко това говори за една личност, притежаваща нравствено великолепие и сила.

Вазов в своето стихотворение за Паисий е очертал ярко моралния образ на монаха, който е забравил себе си, като се е отдал с абсолютна преданост на своето дело:

И той хвърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бдението плод,
погълнал безшумно половината живот,
житие велико, заради което
той забрави всичко, дори и небето!

Или:

И против канона на черковний звън,
работи без отдих, почивка, без сън.

Изпълнен от безкрайна любов към народа, обзет от романтичния унес в историческото ни минало, дълбоко уверен в силата на своето дело, окрилян от тая вяра и от гордо патриотично съзнание - Паисий е следвал своя път с несломима стоманена воля.

Нито мизерията в окаяната манастирска килия, нито острите жила на нападките, нито безразличието на робите - нищо не е могло да подкопае тая здрава воля. И тя е най-блестящото украшение на скромния, но пламенен монах, който издигна гласа на народното опомняне и тоя глас отекна в душата на пробуждащия се народ. Тя е основата на едно действително величие, тя е двигател на един исторически подвиг.

Личният пример на Паисий е наследство за нас. Ние ще го вградим като “рационално зърно” в нашите стремежи и творчество. Защото Паисий и неговата заслуга не принадлежат на един век; те са всякога по пътя на нашия народ, когато той брани своето съществуване, свобода и култура!