МОСКОВСКИТЕ ДВОРОВЕ ОПУСТЯВАТ…

Максим Лаврентиев

превод: Тихомир Йорданов

***
Московските дворове опустяват.
А помниш ли как беше? Да не сгафим!
Килимите си зиме тупахме наздраво,
а лете пък изтръсквахме чаршафи.
Как пуловете шумно тракат
по таблата със цвят поизвехтял.
В количка бебенце проплаква,
но има вино, фас недогорял,
живеем си без жалби и печал.

А помниш ли ти оня бой голям?
Момчешката ни банда от квартала
натупа чуждите, защо - това не знам,
но е било за щяло и нещяло.
Във този бой юмрукът ми до кръв
бе наранен, болеше ме - не споря.
Но сили за такава стръв
ми даде глас от близкия прозорец.

Днес всичко тръгна настрани,
като изгубено във спор наследство.
Забравихме онези добрини
на комуналното ни детство.
Излизат обитатели със вид
на индиански някакви шамани
и гледа тъпо този индивид
като шопар охранен.

И който някога игра
замисляше, сега замисля дело.
Пустее дворът, като сечена гора,
в която сняг виелицата е насмела.
И само сетният запазил се естет -
и побелял, и бледен, и гъгнивец -
способен е да види отнапред
посоката къде извива.


***
С времето, вече окати,
правим на сънища опис.
Връзка червена развята
блян ни е, влизайки в офис.

Мениджъри на фирми,
вещи на разпродажби,
гледаме старите филми,
вече изгледани дважди.

Огън добиват дебили
с триене на дървета,
Майка-Родина пребили
във деветдесет и трета.

Ето я бедната жертва,
осиротяхме без нея!
Времето цъка от Ржев и
чак до Алфа Касиопея.

Да се покрием, къде ли?
В книжка или в билборда
кълчат се с нефтени цели
в рейтинги сврели се морди.