СПАСИТЕЛЯТ

Владимир Попанастасов

Те - клетниците гладни, боси, голи
Те чакаха до късни полунощи
И питаха се: „Още ли се моли?”
И чакаха…
И чакаха те още…

И чакаха там хроми, глухи, неми, слепи,
От своите недъзи изцерени.
Там чакаха от язвите свирепи
Прокаженици жалки очищенье…

Там чакаха, от тежка скръб убити,
На мъртъвците ближни и роднини,
Те мълком чакаха, край тях да мине
Той с поглед благ и да възкръснат мъртъвците.

На рододендрона дъхът, размесен
Със тихий хлад и шепот на нощта,
Възнасяше към ведрий свод небесен
молитвите на святите уста.

И тъмни кипариси мълчаливо
Се вслушваха в Неговите думи,.
Събудил се бе нощта и в безумие
Се вглеждаше в него боязливо…

И ясний месец обиколи
Земята и се скри в незнайна бездна.
… И глъхнаха човешките неволи
Пак в нощта безлунна и безвездна.

Те - клетниците гладни, боси, голи
Те чакаха в боязливост тиха.
И питаха се: „Още ли се моли?”
И грешен издих плахо притаиха.

Когато в миг из мрака долете
Гласът на някой грешник плах:
„Разпнаха Го вече те
Човеците в великия си грях!
Напразно чакате спасение!…

И в огъня на свойто вцепенение,
И с ужаса на дивия си вик,
Човечеството тръгна към Голгота:
Спасителят велик -
Богочовекът - в кръв облян,
На кръста прикован
Прощаваше се с живота
И шепнеше с кървави уста:

              „Прости им, Господи, прости!”

Изгрелий ден се възмути,
Пред злодеянието на нощта -
Земята се потресе
И слънцето да блесне не посмя -
И мрак и ужас се понесе
Над грешната земя…

И чу в уплаха нощта
Последний възглас на Христа:

             „Прости им, Господи, прости!”


„Китка”, Библиотека „Отбрано четиво”, издава Православно Християнско Братство „Патриарх Евтимий”, Карлово, не е обозначена година.