НИКОЛА ИНДЖОВ: „ГОРД СЪМ, ЧЕ УЧАСТВАМ В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПАМЕТ ЗА ГЕО МИЛЕВ”

Интервю с Никола Инджов - писател, член на Тракийския научен институт, председател на Международна фондация „Гео Милев”

Въпросите задава Григор Николов

- След като българите от Беломорска Тракия имат трагична съдба в резултат на войни и неспособността на българските правителства да сключат поне един изгоден за България договор в защита  на национални права,  защо толкова настоявахте за откриване на прохода Маказа?

- Маказа е не просто трансгранично шосе с тенденция да се превърне в европейска магистрала… Маказа е проход към утрешния ден на тракийския свят на Европа. Става дума за  три съвременни държави, чиято всестранна интеграция има изключително перспективно значение. Защото именно с тракийския свят Турция е европейска страна, Гърция - балканска, а  България - средиземноморска. Остава да се извлекат ползите от всичко това, да се реализират предимствата на всекидневния живот на обитателите на Тракия, а те са българи, турци и гърци с приобщени към тях евреи и арменци. В  Беломорието и Одринско очертанията на една-единствена държава са твърде условни,  както и образите на една-единствена народност. Впрочем, не е пресилено да се твърди, че тракийският свят на Европа съществува на същия ареал, където има нетленни следи от Византия и Рим. Не говоря за многобройните  археологически руини, а за един осезаем полъх на античност и древност в психологията на съвременника. В есента на 1944 година през Маказа от Гюмюрджина (Комотини) към стара България преминаха хиляди беломорски българи, трижди прокудени от родните си места само за половин век - разорението след балканската война (1913), обезбългаряването на Тракия по клаузите на Ньойския договор (1924) и в резултат на Техеранската конференция (1943). Аз бях един от бежанците, тогава осемгодишен… Ето защо отварянето на прохода преди няколко дни  за мене има по-дълбок смисъл. 

- Отварянето на Маказа е идея от поне тридесетина  години, а проходът е затворен преди почти седемдесет. Защо чак сега се реализира? За това забавяне няма ли и политически момент? Имам предвид, че отвориха прохода край Златоград, който е само за леки коли и бусове и не върши много работа, а Маказа все си стоеше и само говорехме за него.

- Нали е ясно, че възстановяването и на Маказа, и на всички други комуникации в Тракия е свързано с тракийската кауза на България? Кауза, която възникна с насилственото обезбългаряване на Тракия, тоест, слез 1878 година, съществува и днес, но никога, дори и днес, не е третирана като част от националната доктрина на България. За разлика, да кажем, от общественото съзнание, свързано с Македония. Днешната политология свързва тракийската кауза като че ли единствено с миналото и така я отнася към непроменливи пространства на българското общество, поради което новият поглед към проблема или новият прочит на документацията трудно преодоляват стереотипа. За обвързаността с миналото влияе и обстоятелството, че години наред тракийската кауза бе смятана за алтернатива на една група бежанци без особена тежест в социално-политическия живот. Но Маказа ще възпроизвежда все повече и повече доказателства, че тракийските бежанци съхраняват в психологията си отечество извън държавата, но въпреки това то не е нито историческа илюзия, нито е плод на историческа носталгия. Защото има и една тракийска мечта - да се европеизират границите, които разкъсват Тракия. Тракия без граници - ето идеала, който озарява тракийската кауза днес. И който трябва да е основополагащ за българската национална идея. Ще споделя, че на този идеал аз съм посветил живота си като общественик. Наследих го от родителите си,  пренасям го към моите потомци.

- Всички се надяват, че прохода ще разкрие нови работни места, а се забравя за геополитическото му значение. Защо?

- В нашето съвременно информационно пространство за тракийската кауза малко се говори. Няма съзнание, че именно тракийската кауза предоставя  реални възможности за европеизиране на югоизточния край на континента. Вижте, след борбите за освобождение на Тракия от турско робство, след Съединението, след Илинденско-Преображенското въстание, след Балканската война, след българската администрация на Беломорието за периода 1941 - 1944 г. е ясно, че границите през Тракия нито могат да се преместят, нито могат да се прекроят. Но могат да се премахнат! Идеята за Тракия без граници  всъщност е подсказана отдавна със стопанска загриженост. Днес прагматичната мисъл за оста Русе - Дедеагач (Александруполис) означава отваряне на свободни пространства за движение на капитали  и международно предприемачество. В същата насока е и намерението да се прекара транспортна магистрала от Тирана през Скопие и Солун към черноморските пристанища и дунавските мостове. Подобна  градивна функция  би имал и газопроводът Бургас - Дедеагач с очакваните инфраструктури в трите тракийски държави България, Гърция и Турция. Начинания като тези осигуряват между другото и спокойното развитие на българския модел в етническите взаимоотношения на нивото на  ХХI век. Тук изводът е, че е време  проблемът Тракия да се отнеме от коварните и продажни ръце на политиците и да се предостави на патриотични стопански предприемачи.

- Предстоят Гео Милевите празници в Стара Загора. Какво прави Гео Милев, чието творчество е подчинено на една партийна идея, значим и днес?

- Вярно е, че следовниците на Гео Милев с нескрито пристрастие пренасят обаянието и силата на  неговия дух през годините. За това има много причини, една от тях  е, че животът на Гео Милев е неповторим, тъй като бе живот на гениален човек. Едва ли някой друг негов съвременник би могъл да възприеме света в такова противостояние на дух и разум, породило едновременно и жестоките европейски войни, и обновителните пориви на европейските интелектуалци. Гео Милев прониква в Европа на театралния експеримент, на новаторската живопис, на авангардната литература - и символизмът, експресионизмът, футуризмът придадоха многоизмерност на таланта му. Той динамично усвои няколко чужди езика в израз и на своите опити за новаторско изкуство. Придоби съзнание за културните пластове, наслоени в българската душевност от съществувалите по нашите земи цивилизации и религии.

Всичко това му създаде облика на първи ренесансов българин от рода на Леонардо да Винчи - и последен българин енциклопедист от рода на Декарт. Бе най-полемичният за времето театрален и художествен критик,  режисьор на приносни за театъра спектакли по пиеси на Стринберг и Толер. Прояви се като проникновен литературен анализатор и преводач на поезия, създаде две модерни списания - „Везни” и „Пламък”,  състави забележителна Антология на българската поезия. Животът му остава неповторим и с това, че той установи нови и от европейски тип критерии за стойността на творчеството и твореца, както и за гражданското поведение на изключителната личност. Ето защо  в целокупната история на България той се очертава не само като обновител на българската култура, но и на българския манталитет. След Гео Милев недоучените и  недоизградилите се субекти нямат място в елита на нацията.

- В тази връзка ще бъде ли отдадено дължимото и на неговата дъщеря, голямата интелектуалка и хуманистка Леда?

- Именно Леда Милева основа Международната фондация „Гео Милев” и предопредели  нейната интелектуална същност. От нея е заложена традицията, а това означава, че честванията на гениалния поет се превръщат в елемент от националния календар с много значения. То се чувства и в Стара Загора, и в родния град на Гео Милев - Раднево, и в Чирпан, откъдето е прораснал друг корен на знаменитата фамилия с родоначалник Мильо Касабов - бащата. Да не говоря за основаните от него две списания - „Везни” и „Пламък”, които продължават и днес да отстояват високите естетически критерии на  обновителя на българската култура, на европеизирането на нашата художествена словесност, театър, пластически изкуства. Години наред аз действах като помощник на Леда Милева и изпитвам вътре в себе си нейната духовна енергия. Около нашата фондация се разраства много авторитетна научна общност, която включва изследователи на живота и творчеството на Гео Милев и преводачи на неговата поезия. Не само в България, а и в Русия, Германия, Кипър, Холандия, Италия, Франция, Куба. От там идват новите акценти, а за мене не по-малко важно е, че този звезден поток преминава от поколение в поколение и отива към идващите хора. Горд съм, че участвам в съхраняването на обществената памет за Гео Милев. И на Леда Милева. Мога да обявя предварително,  че международната награда „Гео Милев” тази година ще бъде връчена на Леда Милева. Тя е деветият по ред лауреат, но е несъмнено първият по значение. Всъщност, една от главните прояви на традиционните Геомилеви дни е представянето на  „Книга за Леда”,  дело на ИК „Захарий Стоянов”. Това са спомени за Леда Милева от нейни съратници, съмишленици, колеги от Радио София и в Българската национална телевизия, от ЮНЕСКО, от Съюза на преводачите в България, от Българския ПЕН-център…  Като един от съставителите на изданието (заедно с Виолета Цонева, снаха на великата поетеса) мога да кажа, че Леда Милева по-нататък все повече и все повече ще се приобщава към безсмъртието на своя баща. Дори ми се струва, че фондацията, която оглавявам, трябва да се нарича „Гео и Леда Милеви”.