САМОЛЕТ

Пантелей Матеев

Стига дъжд и хладно време -
слънце, ясен лик разкрий -
тежките палта да снемем,
да се втурнем във игри!

Цяла зима все зает е
всеки - дяла и кове:
готви своя самолет и
чака пролет да повей.

Да повей из черни ниви -
пак да се пробудят те, -
и по ябълки и сливи
цветни вейки да сплете.

Аз ще викна: надпреварвам
всеки с моя нов модел!
Ще надойдат вси другари -
аз ще бъда горд и смел.

Ще погледнат: колелата -
бели - дялани на струг!
Метър дълги са крилата -
няма ги такива друг!

Врътвам перката и - ето:
литва с блеснали крила
самолетът над полето
като сребърна пчела.

Слънчо сякаш го подпира
на лъчистата си длан -
сякаш сам аз пилотирам
този чуден моноплан!

Стига дъжд и мрачно време -
топло слънчице, светни, -
да политнем окрилени
по безбрежни висини!

1937