ДОЛАПЪТ
превод: Никола Инджов
В дните мои, отпламтели
като тамаринд слънчасал,
стар долап върти - върти се,
крантав кон кръжи-кръжи се
до безумие, умира
заедно със мойта сянка.
Сред оазисът маслинов
дъжд маслинен тежко пада
по листата на банана,
сухите лехи покрили
със ушите на слоница…
Тънък ручей размотава
макарата на долапа
и пресъхва, не наквасил
изгорелите градини.
- Крантав кон, кръжи-кръжи се!
И върти-върти в долапа
колелото на съдбата!
О, черпаците ръждиви
да се пълнят тихо-леко!
О, оста да стене! Нека
да омайва със щурците
в бавен ритъм оня мокър
сън на кладенчеви жаби.
- Крантав кон, кръжи, додето
циферблатът слънчогледов
вмести сенките вечерни.
Ах, кръжи, додето всяка
песъчинка от пустинята
мине над света и падне
пак във старата си ямка,
за да тръгне пак, тъй както
ти по своя път все тръгваш…
Крантав кон, кръжи, додето
вятърът е като гущер,
зазвънтял по жълти дюни;
докато остане само
суха тиня във долапа.
Ти ще спреш тогава бавно
жаден пак и ненахранен.
Кон разпенен, ще умреш ти -
жаждата си ще оставиш.
Ах, краката ти ще секнат
и на сянката си черна
като на ковчег ще паднеш.
И черпаците тъй странно
над главата ти ще виснат.
Кой ли знай какви дървета
и какви лехи ще всмучат
капките последни…
Тишината ще е като
покрай скитаща хиена.
Боже мой, дори долапът
никога не ще узнае
ти защо живя? Защо ли
ти умря, като не можеш
със сълзата си последна
никого да напоиш?
Ах, защо умря, когато
друг кон, още, още утре
ще върви по твоя път…
Зная аз:
във тази вечер
край долапа, под небесния
полумесецев въпрос,
до зори ще стенат сови
и щурци. И ще повтарят
все това: защо? Защо?
