СТИХОВЕ

Константин Георгиев

ИЗ „СТИХОВЕ ЗА РОДИНАТА”

1.
Родино, натежала от богатства,
с утра червени над горите,
в която бели градове проблясват
и върховете стигат до звездите!…
Ти майко на работници, овчари,
на нашите деца и братя;
на нашите жени и на другари,
на Левски и на Караджата!…
Из тебе са препускали черкези,
пожар понесли на конете.
И слънцето е бързало да слезе
зад задимените полета.
Не зная друго място под звездите
с такава мъка изживяна;
в света така ли пеят планините
бунтовно - с Ботевска закана?
Проплакват ли в чужбина тъй кавали -
във радостта с такава жал?… Едва ли.

2.
Не зная друга вярност под небето -
така дълбока и всевечна.
Дълбоко, може би, е тъй морето
и планините тъй всевечно светят.
За нея над пътеките в Балкана
шептят хайдушките върхари.
Родена е във нашите въстания,
живее в песните ни стари.
Тя помни как над Дунава, из мрака
долитна свободата като птица.
Родино! Как от радост ти заплака,
щом срещна руските войници!
О, има ли такъв дар, най-добрия,
за подвига им под небето?
Да, има!… Туй съм аз, и ти, и ние.
И вечната признателност в сърцето.


ДУХЪТ НА ХАМЛЕТ

Духът на Хамлет бавно спря до мене
в безсънния ми нощен час:
- Простете, че ви времето отнемам! -
дочух шептящия му глас.
Огърлицата му - с куп диаманти -
трептеше с плаха светлина.
И кадифената му мантия
облъхна ме със странна хладина.
„Къде? Кога? Защо? Нима? Обаче?
Дали ще бъда?… Или не? -
Великият поет ми е прикачил
такива думи в стихове.
Със тях преминах вси меридиани -
с въпросите ми към света.
Повярвайте, останах неразбран и
с пресъхнала от жад уста.
Че за артиста аз съм трудна роля,
за ученика - тежък час!
Сега кажете, от сърце Ви моля,
какъв човек съм, според Вас?”
В гърдите си усетих малка буря
и чух гласа си като ек:
- Въпросът Ви е стар, литературен,
но най сте нужен в този век!