Константин Георгиев

Константин Георгиев (Манасиев), български поет и общественик, е роден през 1914 г. в град Гевгели, край река Вардар, Македония. Баща му Георги умира като войник в българската армия през Първата световна война. Година след това цялото му семейство се премества в град Плевен, считан от Константин Георгиев за негов втори роден град. Още като ученик в гимназията, заедно с младите поети Цветан Спасов и Иван Гайтанджиев, пише и публикува свои, предимно хумористични, творби в централния печат. Печата под псевдонимите Димуче, Константин Гевгелин, Благ бодил, Гарис, Червен таралеж, Розмарин и др. Издал е книги със стихове в Библиотека “Плевен се смее”, в Профсъюзното издателство - София, публикувал е творби в различни списания и вестници. Работил е като директор на кино, оглавявал е „Концертна дирекция” - Плевен, изявявал се е като активен общественик. Баща на поета Георги Константинов. Умира през март 1988 г.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ брой 54 септември 2013

РАЗМИСЛИ ЗА ВЯТЪРА/ брой 58 януари 2014

СЛУЧКА/ брой 59 февруари 2014


Проза:

ПРОЗАИЧЕН АВТОШАРЖ/ брой 58 януари 2014


За Константин Георгиев:

ДУМАТА ХЛЯБ - С ЦЕНАТА НА ЖИВОТ/ автор: Георги Стойков/ брой 54 септември 2013