ЖИВОТ
Минават - сън ще кажеш - времена,
като витязи, като раби черни,
с доспехи, с кръстове, с знамена,
с щастие и тъги чемерни,
понесли в път съдби и вечни тайни,
отгатвани, проклинати, незнайни.
Минават: коностас в сребро кован,
понякога - като светии плахи,
понякога - бушуващ океан,
с ярост, с закани, с замахи…
Тогава под стоманените стъпи
ни нива клас класи, ни вейка плод напъпи.
И като карнавал: лъжа и срам,
тръби тръбят, и видят барабани
хорото на живота, всички там
в отровни серпантини омотани.
Едничка любовта… и тя умира
на дявола под черната секира.
Минават - сън ще кажеш - времена,
крилете им ту кървави, ту бели,
като монаси девствен път поели,
като стрелци на златни стремена.
И в тоя трескав и шеметен ход,
как странно горд изглеждаш, о живот!
сп. „Обществена мисъл”, година VІ, книга 2, февруари 1925