Стоян Каролев

Стоян Несторов Каролев, български литературен критик и изследовател, е роден на 23.02.1921 г. в Стара Загора. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1943). Професор (1960). Автор на книгите „Замисъл и образ” (1959), „Димчо Дебелянов” (1961; 1965), „Въпроси на художественото майсторство” (1963), „Съвременни литературни въпроси” (1966), „В света на прозата” (1968), „Идеи, изображение, стил. Избрано” (1971), „Димитър Благоев и Георги Кирков” (1972), „Жрецът-воин. Пенчо Славейков” ( т. І и ІІ, 1976, ІІ издание - 1981; т. ІІІ - 1988), „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев” (1982), „Портрети и скици” (1986), „Есенни макове” (стихове, 1994), „Близки и непостижими” (1996), „Мигове от течащото време” (2001). Заслужил деятел на културата (1971). Носител на редица литературни и обществени награди. Член на СБП. Умира на 30.09.2005 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ТАКА И ТИ/ брой 54 септември 2013

СПОМЕН/ брой 89 ноември 2016