МИНЬОРСКА КЪЩА

Ангел Стоилов

- Тяхната вяра магазинерска! - каза Гьоко. - Цяла махала направиха! И къщите им като палати, все по високото, все по припека… Как може един нищо и никакъв магазинер да дигне по-висока къща от миньора, да гледа отвисоко?

Каза го през зимата, през март по стръмното заскрибуца волски керван. Бели талпи се смееха срещу слънцето, пътят почервеня от тухли, камъни израснаха на грамада и под върха, досами новия парк, зейнаха топли изкопи.

За последен път стоях с Гьоко на чашка. Сигурно беше доста пийнал, защото и дума не отвори за къщата. Само се дърлеше:
- Нищо хора са това магазинерите! И къщите им са нищо къщи: темелите им меки - от кашкавал и сирене, стените им мажат с олио, гредоредът им е от краден материал, шарените пердета са от сантиметрите, дето е кривнала ножицата…

Не беше още за къща Гьоко, но като кажеше нещо - умираше на думата си. Аз съм друга смяна, но и до нас стигнаха страшни приказки за него. Къщата му дала ищах за работа, станал само кожа и кокал, почернял като вампир, въртял на малкия си пръст цялата бригада.

Нямаше да повярвам, знаех каква хайта и развейпрах е Гьоко, но веднъж той сам дойде на крака при нас в забоя:
- Братчета, ще ме разберете - пари ми трябват. Реших две смени да карам.

Приехме го. Кой се отказва от такава луда глава? Втора смяна кара, а ни умора, ни дявол. И ние покрай него заприличахме на миньори. По онова време ни лепнаха едно такова именце - бригада „Миньорска къща”, че и до ден днешен ни държи влага. И как няма да държи! Гьоко идва прибъхтан, под очите му сенки като ями, на забоя спи.

Точно тогава нашият бригадир излезе в пенсия. Направиха Гьоко бригадир. И стана една… Три дена Гьоко не барна копача. По-рано всяка дупка запълваше, поддръжка оставаше, като пчела трупаше надници, на загуба работеше, а сега като бригадир другояче реши.

Спогледахме се учудени, че първият етаж на къщата бе надигнал глава, а Гьоковите пари бяха на върха на шилката. Но не чакахме дълго. Снове Гьоко из галериите, върти се по фронта, мери - премерва, ходи до назначението и се връща, часовник държи в ръка, на листчета драска с молив и накрая ни подреди като пионки. Нареди кой къде ще работи, кой какъв инструмент ще носи, как ще почиваме, кога ще се обядва, как ще се обрушва - всичко до косъм. Стори ни се афиф цялата работа, умора кой знае каква не сетихме, Гьоко глас не повиши, но след смяната повлякохме крака като пребити. Като дойде ред до заплата - опулихме очи. За пръв път от месеци насам Гьоко се засмя с глас. На хълма изгря вторият етаж на миньорската къща.

Прочу се нашата бригада. На Гьоковите гърди кацна златна звезда, ей тъй, като отбрулен лист. Вестниците писаха за нас, да ни снимат идваха, а Гьоко все се скриеше и избутваше нас напред.

Събрахме пари - цял куп, дадохме ги на Гьоко и къщата разпери крила да хвръкне: порасна на трети етаж.

Като свали бялата риза от скелето, Гьоко накупи цял камион покъщнина, нареди къщата и ни покани на гости. Къщата загъмжа като кошер, маси имаше и на двора, и на терасата на покрива. Гьоко ходеше като цар, по едно време ни събра всички и заразказва. Не че не знаехме кое как е станало, но той разказваше сладко, а и много чужди хора имаше, та гълтахме всяка негова дума.

- Основите са от онова време - каза Гьоко, - когато само се ядосвах на магазинерите. В тях съм сипнал шепа въглища, за да е здрава къщата и топла през зимата. Първият етаж е от времето, когато карах две смени наведнъж. Тогава работех слепешката, като къртица… Вторият етаж е от бригадирството - за него всичко се знае. За третия ми помогнаха другарите. Той е малко по-висок от другите, покривът е като тераса. Там, най-отгоре, ще се събираме да си пием мастиката и ще гледаме отвисоко на магазинерите, за да се знае какво нещо е миньорът.

Всичко беше по реда си оная вечер, много вино се проля, много месо изгоря, но Гьоко ми се виждаше умислен. Като си тръгнах, той ме хвана за рамото:

- Хич не навреме дойде тая гюрултия около мене. Направих къщата, борчовете си изплатих, а в Президиума орден ми дадоха, вестниците пишат… Излиза, че хората за къща герой ме направиха. А сега назад да се върнеш - не уйдисва, срам ще е…

Тогава му дадох тоя акъл:
- Хванал ли си се на хорото - ще играеш! Ти сам каза: връщане назад няма. А за парите не се грижи. Ще си вземеш стопанка, тя ще им намери място, ще ги среди, казвам ти. Даже няма да стигнат…