(Из предговора на редактора Тодор Янчев към сборника разкази и новели „Обрулени от вятъра на промяната”. Издателство „Славена” - Варна, 2011 г.)

След романа „Луда Камчия”-ІІІ (2010 г.), последната книга от едноименната трилогия, Панчо Недев ни поднася още една приятна изненада - малка, тънка, непретенциозна книжка с десетина разкази и новели. Тематиката и проблематиката на всички заглавия е активно свързана с първите години на т.н. демокрация; с еуфорията и хаоса на повсеместните промени, в които се озова свободният човек и не знаеше по кой път да тръгне, как да се ползва от толкова очакваната и жадувана свобода. В този смисъл главните и второстепенни действащи лица са все „герои на своето време”, на „нашето време”, както ни уверяваше крилатият лозунг от най-първите многохилядни митинги и демонстрации. Другата обща връзка, съдба и духовна характеристика на тези герои е обстоятелството, че всички те, в различна степен са „обрулени” от „Вятъра на промяната”, от горещия полъх на Новото време. Тази чудесна метафора в заглавието на сборника ни връща към духа и атмосферата на недалечното минало, когато жаждата за демокрация ни беше завъртяла в своя шеметен кръговрат на толкова противоречиви и противоположни чувства и настроения; когато отприщената частна инициатива скоропостижно ни правеше фермери, еднолични търговци, президенти на фирми; когато в условията на непознатата до тогава пазарна икономика и борба за оцеляване, всеки по своему ставаше „герой” на своята мечта и надежда за трудова самостоятелност и бързо забогатяване.

Тези основни тенденции в появата и развитието на частната инициатива, Панчо Недев показва и коментира в своите разкази, не с до болка познатите ни политически, телевизионни, вестникарски, лекционни нравоучения и внушения, а с най-банални житейски случки и събития; чрез ярки, запомнящи се образи в действие и развитие; с прости, но впечатляващи сюжети, които създават атмосфера и държат читателя в напрежение от първия до последния ред. Авторът точно и умело използва тези „жалони и маркери” на класическия разказ, за жалост много често пренебрегван от младите белетристи, които обожават т.н. „психологически”, „философски”, „безсюжетни” и какви ли не „модерни” разкази…Най-ценното в тези десет разказа е житейската правда като обществено-политическа и социална характеристика на Времето, а и на литературните образи като типични българи с всичките си духовни особености - трудолюбие, предприемчивост, изобретателност, твърдоглавие, хитрост… Чрез техните слова и размисли, постъпки и ситуации, в които попадат, авторът, без да се натрапва с присъствието си, ни казва много важни неща - смешни и тъжни, болезнено откровени, мъдри и поучителни.

В сборника с разкази и новели „Обрулени от „Вятъра на промяната”, със средствата на художествената интерпретация и художественото внушение, авторът се е постарал да ни представи своята гледна точка по много глобални проблеми от Прехода, които и до ден днешен чакат своето осмисляне. Ето само част от „питанките”, витаещи в общественото пространство повече от двадесет години с отражението си в сборника: “Какво пречупи изведнъж благоговейното отношение на селския човек към земята, та насочи своята частна инициатива и енергия към съвсем непознати, дори чудати дейности?”, „Откъде дойде лошотията, злобата, мошеничеството на свободния човек? От шоковата терапия ли? От политиците ли?”, „Откъде започна драстичното социално разделение на обществото?”, „Защо интелигенцията се отчужди така бързо от промените и активния обществен живот?”… В този смисъл дори всеки опит да се поставят на вниманието на читателя такива жизнено важни въпроси, говори за сериозен успех. И за оправдан читателски интерес.