Любомир Дойчев
Любомир Дойчев Колев, български писател, е роден на 30.01.1909 г. в град Русе. Завършва педагогическото училище я Ямбол (1926) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933). Чиновник в кооперативна централа „Напред” в София (1928-1935), в Ючбунарската популярна банка в София (1935-1950), завежда културния отдел в Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз (1950-1969). Редактира седмичното хумористично приложение на в. „Пладне” (1932-1934), месечното приложение за деца и юноши на в. „Железничарски подем” (1936-1939), седмичното детско-юношеско вестниче „Барабанче” (1938-1939), сп. „Прозорче” (1943-1944). Главен редактор на сп. „Лов и риболов” (1962-1969). Участва в редактирането на в. „Горчив смях” (1936), включва се в литературния сборник „Ведрина” (1934), „Сигнали” (1935), „Жар” (1936), сътрудничи на в. „Час”, „Морска заря”, „Мисъл и воля”, „Пладне”, „Съвременник”, „Кормило”, „Хоровод”, „Жар”, „Железничарска трибуна”, „Вестник на жената”, „Славейче” и др. Заслужил деятел на Българския ловно-рибарски съюз. Член на БКП. Псевдоними: Пурпурин, Людски, Лад, Ладан, Булавка, Остен, Темид и мн. др. Автор на книгите: „Глутница хора” (поема, 1933, 1944), „Весели истории за деца и юноши” (1934, 1943), „Мед и жило” (хумористични стихотворения” (1935), „Човеци между човеци” (стихове, 1937), „Да пестим. Пиеска в 1 д.” (1938), „Иманярска треска. Весели случки за деца и юноши” (1938), „Палавниците от кантона. Весели случки за деца и юноши” (1938, 1947), „Шарена градина” (стихове за деца, 1938), „Смешен свят” (1940), „Влакът с ранените” (1941), „Трите овчарчета. Да пестим” (сборник пиеси за деца, 1942), „Шишко и Слабишко. Весели случки и приключения” (1942), „Кладенецът на чудесата” (разкази, 1943, 1947), „Левски в светлина. Лични спомени и отзвуци от спомени. Извори за биография” (1943), „Лудориите на Минчо, Кринчо и Маринчо” (1943), „Горски съд” (приказка, 1947), „Чудният сън” (приказка, 1947), „Гаргушка -Чрногушка” (приказка в стихове, 19461), „Хвъркатото мишле” (разкази за диви бозайници и птици, 1962), „Войводата и знаменосецът. Панайот Хитов и Васил Левски” (очерк, 1963), „Баташката чета” (1964), „Броеницата на подвига” (1965), „Манифестът на свободата” (1967), „Разговори за дивеча” (разкази, 1967), „Горски дом” (повест, 1968), „От Петрошани до Бузлуджа. По случай 100 години от похода на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър” (1968), „Осмият вълк” (едноактна пиеска, 1969), „По пътеките на Апостола” (очерци, 1971), „Знаменосецът на свободата. Очерково-документално животоописание на В. Левски по случай 100 г. от гибелта му [1873-1973]” (1973), „Бунт в гората” (приказки за деца, 1974), „Хайдушка чета. Документален очерк за войводите Тодор Банчев и Бейко Гайданов” (1976), „Уточнявания по някои въпроси на Априлското въстание” (1977), „Сподвижници на Апостола” (1981), „Сподвижнички на Апостола” (1984), „Спомени за Левски” (1990). Умира през 1991 г. - ден преди 90-ия юбилей на Народния театър. Архивът му се съхранява в къщата-музей „Васил Левски” в Карлово и в Държавния архив в София. През 1999 г. в Ямбол е кръстена улица на името на писателя. Баща на актрисата Ванча Дойчева и на доц. Румен Дойчев, доктор на биологическите науки.
Публикации:
Поезия:
ПРОЛЕТНО ОПИЯНЕНИЕ/ брой 82 март 2016
ПОЕЗИЯ ЗА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА/ брой 99 октомври 2017
ТРАУРНОТО ЧУДНО НАШЕ ЗНАМЕ/ брой 115 март 2019
История:
БРАНИСЛАВ ВЕЛЕШКИ/ брой 101 декември 2017
Литература за деца:
СЛАВЕЙЧЕТО, ЛЪЧЪТ И КЛЕТКАТА/ брой 54 септември 2013
НОВОГОДИШНА МОЛИТВА / брой 57 декември 2013
ИЗПЛАШЕНАТА БАБА МЕЦА/ брой 101 декември 2017
УМНИЯТ ВЪДИЧАР/ брой 108 юли 2018
ДВАМА СЕ КАРАТ - ТРЕТИ ПЕЧЕЛИ!/ брой 111 ноември 2018
КОЛЕДНА ЕЛХА/ брой 112 декември 2018
СЛУЧКА В ДЖУНГЛАТА/ брой 120 септември 2019
ЗДРАВОТО ЯЙЦЕ/ брой 127 април 2020
Преводи: