Васил Карагьозов
Васил Георгиев Карагьозов (23.11. 1889 - 09.05.1925), български поет и преводач, е роден в Ямбол в многочленното семейство на разорен търговец. Много рано остава кръгъл сирак, живее в тежки условия. Завършва прогимназия и учи гимназия в Ямбол, Стара Загора и Пловдив, където завършва (1907). В гимназията, за да се препитава, преподава частни уроци. После учителства в родния си край. Става член на учителската група „Пролетарий”. Завършва с отличие шестмесечни курсове по френски език и литература в университета в Гренобъл през 1908 г. Отлично владее френски, руски и немски, а в последните години от живота си научава английски език. Учителства в Карнобат, Ямбол, Казанлък, където заедно с Тодор Павлов подготвя издаването на сп. „Слънце” през 1914 г., но войната го осуетява. Участва в Първата световна война, записва преживяванията си в дневника „На война”, оставя над 450 писма. През 1921 г. пристига в София, където е учител в Първа мъжка гимназия, но скоро напуска учителството и се отдава на литературен труд. Включва се в бойните групи на БКП (т.с.), полагама големи грижи за изграждане на столичната партийна организация. Запознава се с Христо Ясенов, сътрудничи в сп. „Пламък” (1924-1925), редактирано от Гео Милев; както и в „Съвременник”, „Просвета”, „Учителско дело”, „Литературна беседа”, „Знание”, „Борба”, „Венец”, „Бисери”, „Съзнание”, „Листопад”, „Тракийска лира”, „Народ”, „Всеобщ преглед”, „Социалистически преглед”, „Българан” и др. Автор на книгите „Пролетарски песни” (стихове и проза, 1908, Ямбол), „Отронени листа” (стихове, 1912, Ямбол), „Тайните на Вардар” (драма в стихове, 1921) - либретото на операта „Тайните на Вардар” от композитора Йосиф Чешмеджиев (1921). Оставя в ръкопис поемите „Дървари” и „Годеж”, драмата „Двете царици”, детската пиеса „Вълшебните ягоди” и десетки стихотворения. Превежда от френски език - „Легендата за Виктор Юго” от Пол Лафарг, „Интернационалът” от Йожен Потие, „Мадам Бовари” от Флобер, „Учени жени” от Молиер, творби от Лабрюйер, Виктор Юго, Готие, Марселина Деборд-Валмор и др, от руски - произведения на Горки, Бунин, от английски - стихове от Шели, от немски - Хайне. След атентата в църквата „Света Неделя” се укрива поради опасения за живота си. Арестуван от полицията (16. 04. 1925), съден, но оправдан. На излизане от съдебната зала е отвлечен и убит. На 09.05. 1925 г. е обявен за „безследно изчезнал”. На 30.09.1954 г. Върховният съд на НРБ съобщава, че поетът е удушен с въже в казармите на софийския гарнизон. В годините на социализма са публикувани „Избрани произведения” (1959) и „Кървави минзухари. Избрани произведения” (1970).
Публикации:
Поезия:
КРАСОТАТА/ брой 54 септември 2013
ЕСЕННА ПЕСЕН/ брой 80 януари 2016
ХУБОСТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ/ брой 90 декември 2016
