Гьончо Белев
Гьончо Георгиев Белев, български писател и общественик, е роден на 12.06.1889 г. в Ихтиман в бедно занаятчийско семейство. Още като юноша помага на баща си в кожухарския занаят. След ранната му смърт, Белев чиракува в кафене, работи в общината, става библиотекар в читалището, служител в съда в родния си град и се грижи за прехраната на семейството. На 16-17 г. чете списание „Нива” и следи приложенията с творби на руски класици. Под прякото влияние на Тетмайер написва „Горски иммортели” (1912), стихове в проза, печатани в приложението на в. „Вечерна поща” (1912). Пристигнал в столицата, работи като писар в Българска земеделска банка (1909-1911). През Балканската война (1912-1913) е доброволец в Български червен кръст, а през 1914-1915 г. е безработен. Участва в Първата световна война като санитар в 22-и пехотен полк. От 1918 г. до 1923 г. е библиотекар при Министерството на вътрешните работи. След преврата на 9 юни работи като коректор, преводач от руски, стенограф, редактор, уредник на печатарски музей, библиотекар в Държавната печатница. През 20-те и 30-те г. се сближава с писателите-комунисти и антифашисти. Сътрудничи на вестниците „Вечерна поща”, „Съвременна мисъл”, „Пряпорец”, „Мисъл”, „Народни права”, „Листопад”, „Вестник на жената”, „Илинден”, „Литературен глас”, „Новини”, „Хиперион”, „Мисъл и воля”, „Време”, „Свят”, „Щит”, „Литературен преглед”, „Кормило”, „Брод”, „Победа”, „Нова камбана”, „Заря”, „Глобус”, „Пробив”, „АБВ”, „Час”, „София”, „Хоровод” и др. Един от основателите на Дружеството за българо-съветска дружба (1934), активен участник в антивоенното движение. Делегат на Конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж (1938). След 09.09.1944 г. активно се включва в политическия и културен живот: сътрудничи на почти всички литературни вестници и списания. Делегат на Славянския конгрес в САЩ (1946). председател на Комитета за мир при СБП. Член на УС на Съюза на българо-съветските дружества, член на Президиума на СБП. Член на БКП. Автор е на стихове в проза, приказки, спомени, статии, пътни бележки, фейлетони, репортажи. Превежда творби на Чехов, Пришвин, Брюсов, Еренбург, Джек Лондон, Е. Уолъс, Ш. Алейхем и др. Произведенията му са преведени на руски, полски, чешки, индийски и др. езици. Носител на Димитровска награда (1950), орден „Народна Република България” първа степен (1959). Съчинения: „Тайно страдание” (разкази, 1923); „Филм и каменни въглища” (разкази, 1933); „Бентът трещи. Провинциална хроника” (1936); „Животът си тече. Роман в две части: След игото (1937) и „Пукнатини” (1938); „За маслиненото клонче в Париж” (пътепис, 1939); „Другият мир” (разкази, 1940); „Случки из живота на Минко Минин” (1940, 1945, 1957 - роман в 4 части), „Какво видях в Америка” (1948), „Пътуване из демократична Германия” (1951), Избрани творби (1954), „Картини из Румъния” (1958), „Патилата на едно момче” (1958), „Панорама на една епоха” (1960), „Кипеж” (незавършена, изд. 1967). Умира на 23.01.1963 г. в София.
Публикации:
Критика:
КАЛИНА МАЛИНА - „ЗЛАТНО СЪРЦЕ”/ брой 109 септември 2018
Публицистика:
СМЪРТ ПРЕДИ ИЗГРЕВ/ брой 79 декември 2015
СОЛТА НА ЗЕМЯТА/ брой 143 декември 2021
За Гьончо Белев:
„ПАНОРАМА НА ЕДНА ЕПОХА”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 54 септември 2013