Йордан Петков, български поет, е роден през 1920 г. Автор на книгите „Заводски делници” (1965), „Имаме, а нямахме” (в съавторство с Борислав Левов, 1970), „Чистата съвест на хляба” (1987), „Да имаш свое място” (1991), „Писма до Кърджали” (1998), „Неизпята душа” (2002), „Докато съм жив, обичам” (2002), „Всичко ми говори” (2005), „Началото, преживяното и още нещо…” (2005), „Покой за тебе няма” (2006), „Лебедова песен” (2009). Умира на 06.08.2013 г. в град Кърджали на 93 г.

Публикации:

Поезия:

СЕЯЧ/ брой 54 септември 2013

Интервю:

ЙОРДАН ПЕТКОВ: СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Е ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ/ брой 54 септември 2013