„ГРАФ БОБИ, КАЛНИКЪТ ТИ ТРАКА”

Разсъждения върху дългия протест

Румен Воденичаров

В Османската империя се практикувала интересна „пряка демокрация”. Пред Високата порта се събирали спахии (нещо като днешната средна класа) и започвали да скандират „Искаме главата на везир Х….”. Султанът или им показвал отрязаната глава на набедения везир, или показвал на спахиите, че трябва да се разотидат, за да не изгубят привилегиите си. С това протестът приключвал.

Рекордът с антиправителствените протести в София вече е достоен за книгата на Гинес. Два месеца едно малцинство от „умни, образовани и красиви” спахии искат оставката (главата) не на кой да е съветник, а на Великия везир Орешарски. И то в незапомнена жега и време за отпуски в целия Европейски съюз. Ако по времето на партията-държава БКП бяха накарали същите граждани да се забавляват по този начин по жълтите павета, сигурен съм, щяха да опищят орталъка. Значи сега протестиращите или имат изключителна мотивация, или материален интерес. По всичко личи, че зад упорството на днешните спахии стоят едни богати дори по европейските критерии люде (като тези от КРИБ), които сякаш им нашепват: „Не се отказвайте! Европа цяла сега вази гледа. Още малко и ще получите главата на Орешарски.”

За високата мотивация можем да съдим по факта, че говорители на спахиите остават свирките, тъпана и вувузелите, а диалогът с мнозинството от тях е горе-долу следният:
Въпрос: Извинете, гласувахте ли на последните парламентарни избори?
Отговор. Не, не съм гласувал. Изборите бяха манипулирани.
В. А ще гласувате ли, ако се стигне до предсрочни извънредни избори?
Отг. Не, едва ли ще гласувам.
В. Тогава защо сте пред МС всяка вечер?
Отг. Това правителство трябва да подаде оставка! Всяко друго би било по-добро.
След подобен диалог се натрапва заключението, че остава материалният интерес и то не на самите протестиращи, а на тези, които стоят зад протеста. Нови европейски пари трябва да дойдат при ново (т.е. старото) правителство, защото сегашното на БСП и ДПС заявява, че при криза е по-справедливо да се облагат богагите, а не да се затягат коланите на бедните.

През 1992 год. в първия пряк избор на български президент 2.4 млн гласоподовотели подкрепиха нашата двойка, оглавявана от Велко Вълканов. Въпреки това загубихме срещу Ж.М.Ж. само с 280 000 гласа. С контролирания вот на мюсюлманите Доган подаде на Желев 450 000 гласа. Тогава и ние имахме основание да твърдим, че изборите не са били съвсем честни. Но не призовахме нашите симпатизанти да излязат по улиците на протест. Та нали само преди 6 месеца бяхме гласували разпоредбите на новата конституция. Налегнахме си парцалите и отидохме там, където Софийска община беше определила за място на опозиционни митинги - в Южния парк.

Подобно на днешните протестиращи и ние показахме издръжливост. Всяка събота от 11 часа упражнявахме свободата на словото в парка. В началото се събираха по 1000-2000 граждани. 10 години по 40 митинги. Това прави около 400 митинги, на които говориха всички: от отец Гелеменов до Сашо Апашо. За разлика от днешните протести, обаче, нито една телевизия, нито един път не отрази тези митинги. При това шеф на БНТ по едно време беше моят приятел Иван Гранитски. Нищо ново. Нямаше още олигарси, а медиите както обикновено вървяха след победителите.

Сега Южният парк е минало. Повечето от митингуващите или са в отвъдното, или имат проблеми с кръвното налягане. На улиците са техните (и моите) синове и внуци. Те също искат да правят история. Искат го настоятелно. Но дали се получава? Времената очевидно са други. Критериите и ценностите са различни. Солидарността е на изчезване. Партиите вече не могат да бъдат масови, защото обществото се състои от атомизирани граждани. Преди те бяха еднакво бедни, предоставяйки задължително 2/3 от дохода си на партията-държава за социални дейности, а сега са разделени на престъпно богати и застрашително обедняващи. Първите са за либерална икономика за да могат да експлоатират труда на подчинените си и да печелят лесно и безнаказано. Вторите продължават да се надяват на държавата, която да въдвори социална справедливост както едно време.

Руският философ и идеолог на евразийството Александър Дугин, размишлявайки за демокрацията писа в статията си „Деконструкция демократии” (2012) следното: „Демокрацията днес не може да се обсъжда обективно. За да бъдеш приет в западното общество е необходимо априори да си „за” демокрация. Ако си против и не си маргинал, то демокрацията задейства срещу предлаганата алтернатива маховика на репресиите. За демокрация не може да се говори безпристрастно. Човек е или „за”, или „против” . Отговарям с пределна откровеност. Аз съм против. Но съм „против” само, защото Западът е “за”.

Под Запад Дугин очевидно разбира т.н. англосакси (ЕС и САЩ) и натрапената от техните държави неолиберална икономическа теория на победените в Студената война бивши социалистически страни.

Под маската на демокрацията за 24 години станахме свидетели как разединеното гражданско общество, омрежено с НПО и агенти на влияние става лесна плячка на банките и транснационалните корпорации. Това вече не е демокрация, а „корпоратокрация”. Националните правителства вече не са най-влиятелният фактор. Олигархични структури стоят над тях. Корпоратокрацията води войни от нов тип т.н. мрежови войни (както в Украйна и Грузия), които при неотстъпчиви правителства преминават в бомбардировки със свръх точни ракети (Югославия, Ирак, Либия).

Това, което за съжаление не могат да осмислят забавляващите се на жълтите павета в София е, че те следват алгоритъма за водене на мрежови войни на Запада. По мрежата се задава цел: напр. Добиване на шистов газ в житницата на България за прекъсване на руския енергиен монопол, или Проваляне на проекта за „опасната” и „морално остаряла” АЕЦ Белене, или Оставка на правителството на „Олигархски”, турците и мафията. Осигурява се ресурс. След това се оставя на НПО и „умните и красиви” граждани свободата за вечерни импровизации за сметка на останалите граждани.

Импровизациите надминаха очакванията на подбудителите. Кафе пред НС, пиано-бар, палаткови лагери, балони с топъл въздух, плаж, Орешарски марш и състезание по остроумни лозунги като „Правя катарзис по домовете”.
Младите действително се забавляват, а кукловодите потриват ръце.

Българският протест безспорно е оргинален, но в същото време е пълен с парадокси. В началото спечелилите изборите (ГЕРБ) искаха касирането им от Конституционния съд. Всички, които не преминаха бариерата от 4% настояват за незабавни извънредни избори,надявайки се на чудо след скалъпване на безпринципни коалиции (ГОРД+НДСО, Реформаторски блок).

Един от лозунгите на протеста е „Долу олигарсите!”, а именно олигарсите от КРИБ го подкрепят. Протестиращите не били представени в 42-то народно събрание. Но така е при всички демократични избори с изключение на тези в Северна Корея (КНДР). Някой все пак е губещ и няма представители във властта.

Важно е правителството на Орешарски да падне, защото далаверите от типа „Зелена енергия” и следващите милиони от европейски субсидии има опасност не само да секнат, но и да заинтригуват Главния прокурор Цацаров.

На това място могат да бъдат зададени серия риторични въпроси:
- Щеше ли да има ДАР, ГОР и др. социалдемокрации, ако Сашо Апашо беше успял да овладее ръководството на БСП?
- Щеше ли да има партия „България на гражданите”, ако Меглена Кунева беше спечелила изборите за президент?
- Щеше ли Телевизия СКАТ да сипе огън и жупел по управляващите, ако НФСБ беше вече парламентарно представена партия?

Лично аз съм последният човек, който може да бъде във възторг от управляващата коалиция на КБ и ДПС, подсигурена от „Атака”. Че мястото на Ахмед Доган е в затвора съм заявил пред медиите далеч преди първите демократични избори (април 1990 г.). С Волен Сидеров съм приключил през август 2005 г. А със сегашното ръководство на БСП имам малко общо заради светкавичното му дистанциране от мене след словото ми на погребението на бившия държавен глава Тодор Живков.

Но перефразирайки Александър Дугин на свой ред бих казал:
„ Аз съм против продължаващия протест не защото не съчувствам на младите, които искат да живеят в една друга България, а защото „за” протестите са:
- Соросоидите от неправителствените организации
- Б. Б., Цв. Цв. и техните деривати: президентът Плевнелиев и кметицата Фандъкова
- Т. н. „реформаторски”, разбирай русофобски блок
- Богаташите от КРИБ начело с Огнян Донев
- Десният (?!) профсъюз КТ “Подкрепа” (д-р К.Тренчев)
- Добре платени служители на чужди фирми, извличащи печалбите си в чужбина, вместо да инвестират в България
- Сини реститути и пещерни антикомунисти ревящи неистово „Червени боклуци”
- БНР и БНТ, които охотно отразяват като първа новина всяка приумица на протестиращото малцинство.
За да бъдат ангажирани толкова граждани „кучето изглежда е зарито другаде”. България трябва да остане стадо без кучета, без собствена индустрия, без конкурентна енергетика, без ЖП транспорт. Дестинация за алкохолен туризъм и утайник за имигрантските вълни към богатите държави на ЕС. Държава-рай за олигарси и криминали.

Ентусиазмът и енергията на протестиращите през септември най-вероятно ще бъдат използвани за нечисти цели. Те ще проумеят това само след няколко месеца, ако помогнат на главния виновник ГЕРБ и диктатора от Банкя да се докопат отново до властта.

Моят съвет към тези, които се готвят да се върнат на жълтите павета през есента е следният:

Драги приятели, вашите права започнаха да нарушават драстично нашите, на пенсионерите, права. Блокирането на кръстовища във всички демократични страни се разглежда като тероризъм и се отстранява с водни струи, сълзлив газ и обществено полезен труд. Вътрешният министър Йовчев ви изчака достатъчно да се налудувате и през септември или той, или друг, по-решителен от него може да ви изненада неприятно. Този път, обаче, не се надявайте на съчувствие от нас.

Свирките и вувузелите попддържат тонуса на вашия протест, но явно ви пречат да чуете гласа на министрите и останалите граждани.

Изпаднали сте в положението на граф Боби от тъпия английски виц, който на времето си пробутвахме, за да се правим на интересни пред момичетата:
- Граф Боби, калникът ти трака.
- Не чувам нищо, калникът ми трака.