СНЯГ
СНЯГ
Тоя сняг, като в приказка светъл и лек,
над града запустял тъй спокойно се стели.
Но подириш ли жив градски човек,
виждаш само трамвайните скелети.
Тая вечер децата, отрупани в сняг,
не ловят със малинови устни снежинките,
тая вечер младежите в светлия мрак
с топки сняг не замерват свойте любими.
В тоя час през града не прозвънват шейни,
ни зелени трамваи по релсите цвилят,
едри лампи не хвърлят в снега светлини
и не свирят сред бялата нощ автомобили.
Тоя сняг, като в приказка светъл и лек,
ще остане тъй чист, без следа от комини.
Но кого ще зарадва? -
Като в ледников век
той се сипе над мъртва пустиня.
ЗИМНА КАРТИНА
Бяла шуба облече гората,
вечерта я покри с тишина.
И донася далечния вятър
само тънкия звън на шейна.
На гората в покоя унесен,
аз не бях тази вечер видял
как над клоните едрия месец
като щит на герой бе изгрял.
Затрептя върху меката шуба
на звездите искрящия рой.
Този лес, неизказано хубав,
в звездна дреха облечен, бе мой.
И макар че под снежния шатър
не шумеше зелена трева,
цяла в празничен накит гората
в тази хубава нощ оживя.
ЗАЛЕЗ В БОРОВИЯ ЛЕС
Върху моя небесен екран
гаснат бавно златистите борове -
неподвижно закотвени кораби
край утихнал зелен океан.
една птица от близкия бор
се понесе в морето на залеза
и с крилата малиновоалени
завладя оня светъл простор…
Не бушуват в леса ветрове,
спряха вечните, дивите шумове.
Не достигат до белите друмове
в тишината добри гласове.
Оживя мойта глуха гора.
Пак се върна на клончето птицата.
И аз виждам дълбоко в зениците
как голямото слънце изгря.
***
Един ловец под слънцето върви
по дирята на сърнено копито.
В нозете му не шушнат ни треви,
нито поточе ненапито…
Да видех дирята ти по снега,
като ловеца в планината
бих скитал от зори до мрак сега -
дано те срещна вдън гората.
Но ти не си сърна, ни аз - ловец,
от мене ти си толкова далече.
В гората шушнат само ветрове
и слиза зимната студена вечер.
