ФРИДРИХ ЕНГЕЛС: ИЗ ПИСМО ДО ЕДУАРД БЕРНЩАЙН

(Българофобията не е от днес!)

Откъс от писмо на Фридрих Енгелс до Едуард Бернщайн от 22, 25 февруари 1882 година, посветен на Русия и освобождението на България.

превод: Георги Ангелов

Откъсът от писмото на Енгелс е публикуван за първи път в списание “Mouvement Socialiste”, (Paris, № 45, 1 ноември 1900 г.) в статията на Бернщайн “Непубликувани писма на Ф. Енгелс за социалната политика”.

Текстът се публикува по книгата: Енгелс Ф. Писмо до Едуард Бернщайн. От 22, 25 февруари 1882 г. – Маркс К., Енгелс Ф. Съчинения. – Изд. 2. – В 50 т. – Т. 35. – М.: Изд. политическа литература, 1963. – С. 228 – 236.


Българите сами са се охарактеризирали в своите народни песни, събрани неотдавна от един французин и публикувани в Париж. Голямо място в тези песни заемат пожарите. Гори къщата, изгаря младата жена, защото мъжът й предпочита да спаси вместо нея черната си кобила. В друга песен млада жена спасява украшенията си и оставя да изгори в огъня малкото си детенце. Ако по някакво изключение се извършва някаква благородна, смела постъпка, тя всеки път се извършва от турчин. При кой народ по света Вие ще срещнете такова свинство?

Впрочем, ако разгледате подробната лингвистична карта на тази местност (например, в гореспомената книга на Шафарик или съставената от Киперт през 1867 г. карта на Австрия и долнодунавските страни), Вие ще се убедите, че работата с освобождението на тези балкански славяни съвсем не стои така просто и че с изключение на сръбската област, цялата територия е обсипана с турски колонии и окръжена от гръцкото крайбрежие, без да споменаваме това, че Салоники е град на испански евреи. Наистина, добродетелните българи бързо очистват сега България и Източна Румелия от турците, убиват ги, гонят ги и палят жилищата им. Ако турците действаха по същия начин, вместо да разширяват самоуправлението на българите и да намаляват данъците им в сравнение с тези, които плащат сега, българският въпрос вече нямаше да съществува.