Висенте Бласко Ибанес (Vicente Blasco Ibanez), испански писател-реалист, журналист и политик, е роден на 29.01.1867 г. в град Валенсия в семейство на търговец-краен републиканец. Завършва гимназия (1883) и учи право в Мадрид, но се отдава на занимания с журналистика и литература. Известно време е секретар на писателя Мануел Фернандес и Гонсалес. Завършва право във Валенсия през 1888 г. За политическите си убеждения на републиканец е затварян многократно от властите, арестуван повече от 30 пъти. Депутат от 1898 до 1923 г. През 1909-1913 г. пребивава в Латинска Америка (Аржентина, Парагвай и Чили), опитва се да създаде в Южна Аржентина колония „Сервантес”, за да води „образцово стопанство на кооперативни начала”, но не успява да спечели двубоя с капиталистическите банки, които по това време изкупуват и усвояват много от южните земи. В резултат на престоя си там издава книгата с публицистика „Аржентина и нейните забележителности” (1910) и повестта „Аргонавти” (1914). По време на войната е във Франция и публикува кореспонденции от фронта, които по-късно съставят „История на европейската война” (в девет тома, 1914-1921). Емигрира във Франция (1923) и живее на Френската Ривиера, където публикува нашумелия политически памфлет „Алфонсо ХІІІ без маска” (1925, преведен у нас през 1929 г.), изявява се като лидер на антимонархическата група и разгръща кампания срещу диктатора Примо де Ривера. Автор на битови, социални и психологически романи: „Да живее републиката!” (исторически роман, 1893), „Безгрижен живот” (1894), „Цвете през май” (1895), „Колибата” (1898), „Куртизанката Соника” (исторически роман, 1901; на български език - 1927, 1992), „Тръстика и кал” (1902), „Катедралата” (1903), „Плодът на лозата” (1906), „Голата жена” (1906), „Ордата” (1906), „Желанието за живот” (1907, публикуван през 1953 г.) „Кръв и пясък” (1909, преведен у нас през 1918 и 1940 г.), „Мъртвите заповядват” (1909, у нас преведен през 1931 г.), „Луна Бенамор” (разкази, 1909; у нас - 1917 г.), „Четиримата конници на апокалипсиса” (1916, на български език - 1934 и 2013 г.), „Mare Nostrum” („Наше море”, 1918; на български език - 1982 г.), „Враговете на жената” (1919; преведен у нас през 1925 г. под заглавие „Неприятелите на жената” „Прокълната земя” (на български език - 1967). Пише разкази („Валенсиански разкази”, 1896), историко-политически произведения („Мексиканския милитаризъм, 1920), пътеписи („В страната на изкуството”, 1896), работи за киното. В последните си години създава исторически романи, сред които се открояват „Земя за всички” (1922), „Кралица Калафия” (1923; на български - „Кралица Калабрия”, 1934), „Морски папа” (1925), „При краката на Венера” (1926), „Любов и смърт” (новели, 1927), „Рицарят на Светата Дева (Алонсо де Охеда)” (1929, посмъртно), „В търсене на Великия хан (Христофор Колумб)” (1929, посмъртно; у нас - 1942 г.), „Призракът със златните крила” (1930, публикувана посмъртно), „Златото и смъртта”, „Океанска къща”, „Младостта на света” (незавършен). Превежда „1001 нощ” (1916). Един от представителите на европейската интелигенция, които по почина на Ромен Ролан, Анри Барбюс и др. се обявяват с възвание в защита на Съветската република и протестират срещу чуждата военна интервенция. Умира в изгнание, болен от диабет и почти изгубил зрението си, на 28.01.1928 г. във вилата си „Fontana Rosa”, близо до Мантон, Франция.

Публикации:

Проза:

ИЗ „ЧЕТИРИТЕ КОННИКА НА АПОКАЛИПСИСА”/ превод от испански: Румен Руменов/ брой 53 юли 2013

Критика за Висенте Бласко Ибанес:

ВОЙНАТА, ЖИВОТЪТ, НАДЕЖДАТА / автор: Илияна Делева/ брой 56 ноември 2013