ВЕЧНАТА ГОТОВНОСТ НА СЪРЦЕТО ИЛИ НЕВИДИМОТО ВЪВ ВИДИМОТО
Издателство „ФАМА” зарадва българските читатели с два тома разкази на великия американски писател, преведени блестящо от Богдан Русев и Марин Загорчев. Тези 43 разказа между написаните повече от 150 разказа от писателя са подбрани от професор Матю Дж. Бруколи, един от най-видните изследователи и ценители на творчеството на писателя. Участието на професор Матю Дж. Бруколи в тържествата по повод 100-годишнината от рождението на писателя вдъхна полет, феерия и възторг не само в американските празници, но и в научната конференция в Рим през 1996 г.
С вълнение живо и до днес, голяма част от българските читатели помнят цели пасажи от „Великият Гетсби”, „сините градини, в които бавно се разхождат като нощни пеперуди мъже и жени между шепота, шампанското и звездите”.
Матю Дж. Бруколи нарича творчеството на Фицджералд „върховно постижение на стила.” В двата тома разкази са включени известни творби, като „Глава и рамене”, „Леденият дворец”, „Диамантът, голям колкото „Риц”", „Зимни блянове”, „Странният случай с Бенжамен Бътън”, „Залавянето на сянката”, „Величие” и по-малко известни, като „Плувците”, „Зарове, бокс и китара”, „Два гряха”, „Хотелското дете”, „Кратко пътуване към дома”, „Едно пътешествие в чужбина”, „Мили мой красавецо” и др.
С всяко ново поколение интереса към творчеството, жизнения път, стила и влиянието на великия писател расте и у нас, а и в Европа, както и в Америка. От покоряващият роман „Нежна е нощта” и с влизането на новата епоха на „Загубеното поколение” от „Ерата на джаза”, Фицджералд продължава да увлича в едно невероятно пътешествие.
Търсения на писателя
Прелъстителният, тайнствен, загадъчен стил на повествование, солидната композиция и класическата яснота на формите на Франсис Скот Фицджералд насърчава да бъде четен.
Писателят е високо образован ценител на античната, класическа световна литература, на немския романтизъм, на средновековните мистерии, на готическия роман. Фицджералд е увлечен в поезията от големи поети като Байрон, Колридж, Кийтс, Шели и прекрасно познава френската литература на ХІХ век, както и своите американски предшественици.
Естествен продължител на творчеството на Едгар Алън По в Америка, творчеството на Фицджералд очарова и възхищава от близкото му познанство на френския живот, култура и изкуство.
Поразява предчувствието на автора към всички по-сетнешни магистрални промени в живота и изкуството и то няколко десетилетия напред.
Проблеми като ускорението, натрупването на материята и на движението, отдалечаването от природният начин на живот на голяма част от земните жители, индустриалният пейзаж, транспортните средства и силата на комуникациите и тяхното влияние върху живота и изкуството. Всички рискове - ускорения материален ритъм, механизиране, автоматизиране на социалните отношения и изображението, деформацията, фрагментарността на погледа и изказа, както и на изображението; множеството гледни точки, полифоничността в повествованието и в диалога, всички тези неща присъстват в разказите и в романите на Франсис Скот Фицджералд, но поразителното е не само в стила на писателя, драматичната вътрешна борба на два-три лайтмотива, но преди всичко в неочаквания развой една проекция на бъдещето, с която се сблъскваме десетилетия по-късно.
Литературата на Америка познава и до неговото творчество мащаба на големите разстояния и пространства, възхвалата на енергията, на младостта, която трябва да ги овладява, напр. творчеството на Джек Лондон, възхвалата на младостта и красотата, възхвала на могъщата физика и успех - поезията на Уолт Уитман е патосен химн на възхвалата на живота - ето сцената от „Зимни блянове” с красивото момиче, което кара сърф, теглено от стоманеното въже на моторницата и което пленява със своята красота, но в тази Ода на радостта вече звучат много странни и елегични акорди, както и в друга новела „Плувците”.
В творчеството на Фицджералд всички тези теми присъстват до екстремност, дори когато не са назовани, но вече започва една преоценка докъде и как хората ще бъдат разединени в едно отчуждение и разобщаване, вместо обратното. Естествено, всички постижения на американските класици Фицджералд познава отблизо, но трагичната сила на неговото творчество се превръща едновременно в един „урок по надежда”, защото той има много силна вяра в старинния и вечен християнски идеал. Неговите разкази ни пленяват с предчувствия и прозрения. Откъде това прозрение? Волно и неволно, Фицджералд долавя и вярно отразява драмата на слизане от житейската, културна или литературна сцена НА ИНДИВИДУАЛНИЯ ЧОВЕК /и като литературен персонаж/.
Човекът - първа и крайна цел, който макар и да отстоява трудно на времето /например героите в творчеството на Хенрих Ибсен/ все пак е идеал на ренесансовото чувство.
Фицджералд отначало смята, а после все по-ясно разбира и сътворява: явява се нов главен герой и това са масите, човешките маси, колективът - виж новелата „Първи май”.
Значим мислител и творец, Фицджералд надмогва ограничения въпрос на временното.
Като заклеймява деформираната представа и стремежа за материален и социален успех на всяка цена, писателят отстоява старинния християнски идеал: „За ходене в правдата”.
Съвременното нехайство „за ходене в правдата”, висшият вътрешен глас, не бива да се игнорира.
Правда и богатство рядко вървят заедно. Злата воля, беззаконията, съблазънта, коварството, предателството, водят до злочестини и огромни морални беди. Под меланхоличният акорд на променения Юг, Фицджералд възпява лирично и носталгично романтиката на благоговейното любовно чувство и изживяване на старинния идеал. „Леденият дворец”, „Богаташчето” и много други разкази са плод на дълбок размисъл на автора за изпитанията, странстванията и загубата на моралните и семейни устои и ценности.
Невидимата вечна битка на доброто и злото за спасение и погибел на душата, става могъщата и единствена тема в творчеството на автора.
Особено трогателно е в творчеството на Фицджералд израза на стремежа на американската младеж към „благочестивото щастие”. Има ли го? Къде е то? Възможно ли е то? И борбата за неговото постигане, крушението от загубата му.
„Тесни са вратата, тесен е пътят, който върви в живота…”
За случайността
Този значим философски и литературен въпрос занимава ум като този на автора. Фицджералд обича да улови играта на случая, неговата ефимерна красота. Нима случаят не е първата сила на бъдещата красота? Виж „Зимни блянове”, „Зарове, бокс и китара” и др. Фицджералд има заслугата на автор, който се бори срещу предразсъдъците. Виртуоз на словото - сюжет, фабула, композиция, диалози, Фицджералд разбира не само най-малкия нюанс на точното слово, но разбира и „могъщата сила на отсъствието”, на недоизказаното.
Но най-значимото в творчеството на му остава неговата надежда. Може би това кара Джузеф Хелър да го нарече „героична фигура”. Джоузеф Хелър е американски писател, автор на „Параграф 22″ и „Залезът” - романи, които отново издателство „ФАМА” предложи на български език. Неговото есе „Литература на отчаянието”, както и живото му участие в празненствата за 100-годишнината от рождението на американския писател, свидетелстват за голямата му обич към творбите на Фицджералд.
Фицджералд учи младите поколения десетилетия наред, че трябва да се живее „тук и сега” с всеотдаен труд и плодовете на съзиданието на просветените интелектуалци ще се превърнат във вдъхновение. Тези неща помагат на хората да живеят помежду си. В този смисъл разказите му звучат като встъпление, въведение, увертюра и към нашата глобална епоха на големи изпитания на християнските ценности.
Служението на идеала в беда, в неблагополучие, неговата защита и отстояване, минава над съмненията. Като стил Фицджералд приема фантастичните прийоми, алегорични форми, иронията, сарказмът, черният хумор, като продължител на традициите на Е. Т. А. Хофман, Едгар Алън По и др. Той довежда по един лек и същевременно патетичен начин тези фантасмагорични прийоми в съвремието на новата епоха. Добре разбираме мнението на професор Роси, както и това на професор Logu в Италия, ценители и познавачи на творчеството на Франсис Скот Фицджералд.
„Следвайки традицията на романистите от ХІХ век, Фицджералд представя Моралната интерпретация на своето време” - професор Logu. Колкото до алегорията в творчеството му, погледът на автора винаги гледа на видимото като на временно, за него човек е изгнаник от Рая и всяка творба сама по себе си е една иносказателна история с голяма мисия.
Като рисувач на атмосфери, Фицджералд се отличава с голяма пластика. Той владее перспективата, въздуха, светлината, рисунъка, силуета в изображението. Като разказвач той въвежда един особен спортен усет на спринт, бягане на всякакви разстояния с препятствие и неочакван финиш.
Случайни четения и сравнения
Преливането на светоусещане, мотиви, образи и настроения между класиците в един жанр, са много известни. В този смисъл един случаен последователен прочит на някои новели, например от Едгар Алън По - „Херцог дьо Ломлет”, „Крал Мор”, „Бизнесменът”, ни разкрива по-пълно смисъла в дълбочина на „Богаташчето”, „Рагс Мартин Джоунс и Уелския принц”.
Ние ще продължим по пътя на случайното наблюдение.
Става дума за разностранният талант на Е. Т. А. Хофман - една от големите фигури на немския романтизъм. Ще споменем пътьом „Избор на невеста”, „Автоматите”, „Майстор Мартин бъчварят и неговите калфи”, но най-вече желаем да припомним „Ъгловият прозорец на братовчеда”. Прозорецът, през който братовчедът-инвалид и авторът гледат пазара и хората в пазарния ден в Берлин и се забавляват с догадки за тяхната съдба.
В разказа символиката на сцените, прелестните живи описания, пластичните портрети, живите диалози, говорят повече от откровената догадка за учителите на Фицджералд.
Патетичният финал в същия разказ потвърждава моралният урок, с който винаги завършват разказите и на Фицджералд.
В пазарният свят изкуството има мисия с много висока цена. Тя е спасителна за добронамерения живот във всички социални класи.
Колкото до случайността, до играта на случайността, до света на казината, на златото, на блясъка и на парите, великолепната новела на Е. Т. А. Хофман „Хазартно щастие” ни служи за прекрасна музикална увертюра в житейския и творчески кадър на Франсис Скот Фицджералд на Ривиерата. От всички ъгли там надничат сенките от „Хазартно щастие”.
Именно в „Съдбоделната работилница”, там където властват висшите сили, бе отправен и зоркият поглед на американския писател Франсис Скот Фицджералд.
Една от най-хубавите новели, наред с „Последната южняшка красавица” и „Величие”, „Залавянето на сянката” е новелата „Мили мой красавецо”. Нейната трагична сила илюстрира зрелия му талант да гледа в дълбочина. И все пак има тайна и тайнство в словото. Едгар Алън По ни пленява с новелата си „Човекът от тълпата”. Помним нейното начално изречение: „За една немска книга много сполучливо е казано er lа sst sich nich lessen - сама не позволява да бъде прочетена…
Франсис Скот Фицджералд - живот - легенда
Животът на този американски писател и семейството му са се претворили отдавна в един модерен трагичен мит.
Писателят среща красавицата южнячка Зелда Саир, 18-годишна, когато е млад офицер от американската армия в Монтгомери. Луда любов от пръв поглед, вричане в брак.
Ако биографията е втори живот - виж биографията „Срещу смъртта” - есе, то това е благороден литературен жанр.
Книгата на известният биограф Pietro Citati „Смъртта на пеперудата” докосва деликатно непосилната ослепителна любов, трагичните житейски изпитания на двойката Зелда Саир и Фицджералд. Разбираме още по-добре думите на Сьорен Киеркегор за американския писател: „…Той се бори ден и нощ срещу ордите на една екзистенциална меланхолия”.
Зелда Саир е необикновено, пленително същество. Тя е непрестанен извор на вдъхновение за писателя. Изключително трудолюбива, надарена и амбициозна. Танц, многобройни картини, издадена нейна оригинална книга, нейните плодове в изкуството, са израз на нейното преклонение пред истината и красотата. Тя е огромна морална опора на съпруга си, въпреки своята болест, изолиране и лечение. Животът й завършва трагично в огромен пожар, разрушил санаториума в гр. Ашвил - Америка, където тя е лекувана само няколко години след смъртта на Фицджералд, починал на 21 декември 1040 г. в Холивуд. Из неизпратено писмо на Фицджералд до съпругата му.
„…Ние, гръдоболни, неудачници, трудолюбиви, умиращи, ние трябва да живеем… въпреки теб… Ние имаме да изваем нашите надгробни паметници….”
Фицджералд цял живот е навестяван от трагически предчувствия за беди, огромни злочестини и се бори срещу тях.
С честното оръжие на майстор на литературната творба и неслучайно върху надгробния камък на гробовете на Франсис Скот Фицджералд и Зелда Саир е издълбан надписът:
„Тъй се борим ний с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни в миналото”.
Това е последното изречение от романа „Великият Гетсби” и то става тяхна епитафия.
Великолепната книга „Lots of love” е кореспонденцията на Фицджералд, писмата му до неговата единствена дъщеря Патриция, наричана Скоти Фидцджералд в периода 1936-1940 г.
На френски език книгата е преведена от Ромен Сарду.
Любящ баща, заслон срещу всички бури за семейството си, Фицджералд съветва своето единствено дете.
„Сега внимавайте добре какво ще каже баща ми - пише в предговора на книгата Патриция /Скоти Фицджералд/, защото той дава скъпоценни съвети…”
Патриция /Скоти Фидцджералд Смит/ особено високо цени и обича трогателната творба на американския писател Vance Bourjaily „История на Франсис Скот Фицджералд”.
Театралната адаптация и представление от Росел театър, както и присъствието на Бъд Шулберг - приятел, работил в последните години със Фицджералд в Холивуд, дадоха едно трогателно вълнение, истинско изживяване на празненствата по случай 100-години от рождението на писателя.
Митичните места
Франция, Париж, пристанищата на Франция, Ривиерата, Ница, Кан, морските градчета Кап Антиб, Сен-Ванс Пол, Жуан-Ле-Пен, вилите Бел-рив, хотел „Кап-Еден-Рок”, плажа La Garoupe пленяват въображението и днес, особено новите млади поколения. Това са обитаваните от Франсис и Зелда места, техните силуети витаят тук.
Когато през 1923, 1924, 1926 г. Зелда и Фицджералд решават да гостуват на приятелите си Жералд и Сара Мърфи и Кол Портър, те са запленени от красотата на пейзажа, но и от старинната бляскава слава и светлина на цяла една епоха и се срещат с нея…
Новелата „Любов в нощта” е една от най-интересните и показателните му творби.
Американците срещат на Лазурния бряг цял един свят - зимен свят - на европейската и руска аристокрация, на блясъка, изкуството, разкоша, невероятната изисканост, на златото и казината. Този свят се руши, той отминава вече като сянка в морето…
Но този свят е блестящ и прекрасен с хората си и Фицджералд го разбира по един необикновен начин, мерейки се с него…
Никога „Нежна е нощта” не би могла да бъде написана другаде…
И ето, шепа американци неволно създават един нов, дневен свят под слънцето, във въздуха с плаж, плуване и свободно творчество „Бохема шик”.
Особената атмосфера на „Ваканция за всички” се ражда от загубеното поколение и се пренася в бъдещето. Ерата на джаза продължава…
Патетичното и проникновено преплитане на тези два свята поразява въображението и днес. Един удивителен факт:
Дължим описанието на Надин дьо Ротшилд от нейната книга „Пътищата на любовта”:
„Хотел „Кап-Еден-Рок” описан в „Нежна е нощта” над морето и близо до плажа La Garoupe”, този хотел, в който прекарва две зими сем. Фицджералд и сем. Мърфи е огромно здание построено през 1870 година, с парк от 9 хектара. Построено е като огромен филантропичен проект на основателя на вестника „Фигаро” Иполит дьо Вилемесан. Намерението е, това здание-дворец над морето да бъде приют за бедни, възрастни, разорени и изпаднали в беда поети, писатели, художници, журналисти, хора на изкуството, да бъде техен дом. Този визионерски проект не се осъществява никога…
Вила „Солей” така се нарича зданието, остава почти празно повече от 50 години. Препродадено, зданието става хотел „Кап-Еден-Рок” и няма почти никога посетители, стои заключено. Докато едва през 1922 г. Джералд Мърфи наема за цялата зима партерния етаж от собственика Антоан Села. Лазурният бряг намира своите вдъхновители.
Фицджералд и Зелда са сред шепата американци, които създават новата легенда на Лазурния бряг.
Френският поет Андре Бек дьо Фукие разказва в спомените си за красотата на празничните вечерни представления в градините на дворците на Ривиерата над морето, когато Анна Павловна танцува „Ноктюрно” от Шопен в нощите с пълнолуние. По-сетне Айсидора Дънкан танцува там.
Екстравагантност, страст, изстъпление, успех, чест, слава, но в един вече екстремен свят.
За поезията му
Фицджералд е поет от ранни младини. Стиховете му са около 35, публикувани приживе в различни списания, като “The Princeton Tiger”, “Nassau literary magazine”, “Atlanta journal” и др.
Изданието „Poems” 1911-1940 г. издателство „Бруколи” със забележителен предговор от James Diekey 1981 г. и днес е най-представително.
James Diekey взима участие с голям успех в тържествата в Южна Каролина - гр. Колумбия по повод 100-годишнината от рождението на писателя.
На френски език стихотворенията му са представени в стихосбирката под заглавие „Mille et un navires”.
Горещо се надяваме поетът Фицджералд да намери свой вдъхновен преводач у нас. Надежда ни дава изключителният превод на преводача на Едгар Алън По - Георги Михайлов, неговото дело е сред шедьоврите на превода.