НАКАЗАНИЕ

Даринка Кръстич

Ти измести течението на реката -
в моето море да не се влива.
Промени посоката на вятъра -
косите ми да не милва.
Затъмни луната -
да се лутам по тъмнината.
Разчопли раните -
отново да ме пекат.
Наказание без вина.
Зная…
И други води отново ще потекат,
и ветровете ще веят, нали?
На други луната отново ще свети,
и дъждовете пак ще мият града.
Наказания ще има без вина…
Но няма да ни има нас!