ПРЕВОДАЧЪТ Е ТВОРЕЦ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Даринка Кръстич

                   „Думите не трябва да броим, а да мерим”
                                                                      Цицерон

Историята на литературата показва, че превеждането и преводите на художествени произведения са от голямо значение за литературата и културата въобще. Превеждането на едно и също произведение по няколко пъти от разни преводачи се практикува поради развитието на поетичния превод и поради стремежа за пълно пренасяне на источника от една езикова страна на друг език и друга култура. Интересът на читателите към нови преводи на съвременни автори води до намиране на нови текстове.

Преводът на друг език винаги е свързан с много въпроси, отнасящи се до самия автор и до преводача. Според концепцията на сръбския поет Йован Йованович Змай преводачът трябва с голяма сигурност и отговорност, дълбочина и разбиране да влезе в проблема на свободния превод, особенно що се отнася до поезията.

Понякога въз основа на превода не може да се каже колко преводачът познава езика, от който и на който превежда. Някои словосчетания, които се намират в оригинала за превеждане на сръбски, български и друг език, се оказват твръд орех. В такива моменти преводачът се обръща към енциклопедически и други речници, за да изпълни докрай своята работа и да оправдае очакванията.

При самото превеждане има много важни моменти. Един от тях е вдъхновението в лирическия изказ. Смяната на експресията също е от голямо значение за смисъла и естетичната стойност на произведението, особено на поезията.

Голямо затруднение е превеждането на специални термини, характерни за системата на езика, на който се превежда. Превеждането на стихотворения е специфично, ,,поетичната реч представява структура на голяма сложност”. (Липман, 1984 г. с.17.) В тоя процес голяма роля играе преводачът, който помага да се построи мост между две разноезични поетични култури. Той не винаги може да преоделее затрудненията, които са свързани с това, че езиците на оригинала и превода са от две различни култури, функциониращи самостоятелно. Качеството на превода зависи и от творческите способности на преводача.

При превеждането на словенските езици лесно може да се направи пропуск, понеже има много омоними и синоними. При сходствата и различията е трудно да се предаде в превод субективното значение. В междуезичния превод обикновено няма пълна еквивалентност между единиците на езиците. Пред читателите стои въпросът дали най-точно и вярно е преведено поетичното произведение или е адаптирано.

За да съхрани римата, преводачът може да прибегне към адаптация. Хубав и добър превод не се осъществява за кратко време. Изисква се сериозна и сложна работа. За това голямо значение имат търпението и талантът. Колкото повече едно художествено произведение е значимо на своя език, толкова повече и сигурно ще бъде възприемано като значимо художествено творение, понеже преводачът има по-голям простор за маневри. Известно е, че това произведение в превода има достатъчно компоненти, които му дават необходимата дълбочина.

Много критици са съгласни, че римата и метриката имат голямо значение за поетичното предаване на образите. При превеждането на известни руски поети от страна на сръбските преводачи се вижда колко различно са превеждали стихотворението на Сергей Есенин ,,Песня о собаке” (пас, куя, кучка).

С каква емоционалност е написано стихотворението „Крвава байка” от Десанка Максимович и с каква емоционалност е преведено на руски език от Слуцки ,,Кровавая сказка”. При четенето на руски език в превода на Слуцки учениците дълбоко чувстват римите на Десанка Максимович, понеже почти всеки сръбски ученик ги знае наизуст. Дълбочината и съшността на превода и оригинала преводачите търсят в интонацията и съзвучията, като същност на стиха.

Поетичният литературен превод трябва точно да отговаря на формата и съдржанието на своя оригинал, не само като цяло, но и подробно. По време на романтизма всички тези условия не са съществували. Поетът е бил с развързани ръце, което е повлиявало и на преводача. Кирил Тарановски пише: „Ако развием по-нататък тази мисъл, ще закючим, че такива преводи, всъщност поетични преработки, са полуоригинали, които по своя поетичен бит може и да имат ценност, различаваща се от стойността на оригинала.” (1).

Много критици казват, че едно такова превеждане задълго ще остане извор на величието на таланта и способността на преводача, както и че преводачите не са използвали този свой талант и дарба в по-широки размери.

Много неточности и слабости могат да се избегнат при втори, трети или следващ превод на едно и също произведение от повече преводачи.

Проблеми и недостатъци се забелязват и при преводите на трети език. Видно е, че при превод от превод се губи естетическата стойност, губи се духът на езика, вътрешната форма и вътрешния строеж.

Оказва се, че преводът е една от сложните художествени дейности. Преводачът е длъжен да влезе във времето и пространството на оригиналното художествено произведение, и това време и пространство се проявяват като важна задача в работата му.

Искам да подчертая, че превеждането е сериозна художествена дейност с дълбоки корени на талант, енергичност, смисъл за проникване в мислите на оригиналните творци. Ако талантливият преводач е съхранил дълбочината, емоционалността, римата и съзвучията на оригиналния стих, той в голяма степен е и творец.


1. К. Тарановски, ,,Змай като преводач на руски стихотворения”, Летопис на Матица сръбска 1933, кн. 338,163.