МУЗЕЯТ
Наоколо стража стои -
ограда от щикове прави.
Широки железни врати
разтварят крилете си здрави.
Вървиш край лехите с цветя
по чистата сива алея
и мълком се връщаш назад
сто дълги и бурни лета,
когато прекрачиш музея.
Той малък е, схлупен на вид,
къщурка от старото време,
а колко възторзи таи
от битки сурови, големи!
Разгледай тез карти. По тях
са готвили щурм генерали,
а в тез униформи без страх
са крачили в тътен и прах
братушките - северни хали.
Днес дреме железният топ
във утрото хладно, мъгливо.
Героите в общия гроб,
прегърнати братски, почиват,
но техният подвиг блести,
сърцата на живите сгрява.
Смирено заставаш и ти
в музея спокоен и тих
и тръпнеш пред бойната слава.
