НА МОЕТО КУЧЕ
превод: Кръстьо Станишев
Ето кучето ми. Бързо то пред мен опашка мята;
мое кученце добро, ти си искрен мой приятел.
Ти на жителите в тоя подъл век не подражаваш,
като тях не си двулично, като тях не се продаваш.
Кучета дано да бяха
тези, дето непрестанно за приятелство мълвяха.
Нито крачка, мое куче, вярно псе, не изоставаш,
като сянката ми бавно подир мене продължаваш.
Колко първенци от наште бяха сенки неотдавна,
но до тях днес никой няма - сенки със съдба безславна.
Кучета дано да бяха
тези, дето непрестанно за човешка мощ мълвяха.
Кокали да лижат ловко и да се вардалят в пепел,
политиците ни само с туй наподобяват тебе.
Ти си благодарно, щом ти хвърля някой кокал мазен.
Те, преди да го оглозгат, даже хапят със омраза.
Кучета дано да бяха
тези, дето непрестанно благодарности мълвяха.
С обоняние ти гониш дивеча страхлив в гората,
полета на пъдпъдъка и на заека следата.
А на почести ловците, със очи широко взряни,
вместо дивеч те самите падат в скритите капани.
Кучета дано да бяха
тези, дето непрестанно все за мъдростта мълвяха.
На разходка и във къщи, до леглото ми във мрака
твоето око ме пази, будно враговете чака;
на Родината пазител - аз ти подражавам днеска
и народния грабител често със вика си стрескам.
Кучета дано да бяха
тези, дето непрестанно за Родината мълвяха.
