Павел Койш

превод: Пенчо Симов

Аз сега към теб поглеждам отдалеч,
сякаш че от теб не съм зависим,
сякаш че не си отдавна моя реч;
шум в кръвта ми, моя мисъл ти си.

Мъча се, като те гледам отстрана,
да си спомня времето, когато
теб те нямаше - но тези времена
ми изглеждат нещо непознато,

сякаш не е имало за мен „преди”.
В слънчев клас преди да си узряла,
тлял съм някъде, за да ме възроди
искра, от очите ти изгряла.