Анатолий Иванов

превод: Литературен свят

Из изказване при честването на 70-годишния юбилей на Октомврийската революция на Общосъюзна конференция в Ленинград

В последно време, като чета някои списания и вестници, гледам телевизия, слушам радио, неволно се замислям: не се ли възползват някои недобросъвестни хора, а може би, и направо казано - някои недоброжелатели на нашето дело, от промените, от обстановката в обществото, за някакви свои интереси, на някакви свои недобри цели, неприемливи за нас?..

Множество историци, публицисти, писатели, кинематографисти и т. н. разглеждат цялата дореволюционна история на Русия като пълно мракобесие, само кървав терор и мрак, не виждайки в него нищо прогресивно.

За съжаление, вече мнозина се примириха с това. Но в последно време и цялата следреволюционна история се представя само в негатив. Отдавнашното минало било пълен мрак, а всички 70 години след Октомври още повече, защото през всички тези години в Съветската държава царял терор, леела се кръв, царели несправедливост, бъркотия, и порядъчни ръководители след Ленин в страната нямало.

Аз съвсем не искам да възхвалявам или оправдавам всички действия на бившите ни ръководители, били те Сталин, Брежнев или някой друг. Но нямаме ли потребност все пак да се замислим над казаното? Да помислим, па макар и затова, има ли друга страна в света, където така да очернят, толкова едностранно да разглеждат, така да тъпчат в калта своята история?

А ние защо го допускаме?

И замисляме ли се за какво ще излезе от това?

След като очерняме историята си (и дореволюционната, и следреволюционната), противопоставяме бащите на децата, представяйки ги като изроди, обясняваме на младежта, че почти всички бивши ръководители на Съветската страна са непривлекателни, виновни за всичките ни неуредици, тогава не е ли логично да прозвучи от страниците на «Комсомолска правда» страшния въпрос на някой си млад човек: «Как да живея по-нататък?»

Мисля, че това е логично, защото на този млад човек вече са му отнели историята на неговия народ, вече са го накарали да повярва в безперспективността на социалистическата система, а значи, и в безперспективността на по-нататъшния му живот.

Ако ние и занапред така фалшифицираме и очерняме историята си, зачеркваме от нея всичко героично и патриотично, после можем и да не чуем вече тези въпроси…

1987

Бележка: Писателят е бил абсолютно прав в опасенията си по повод фактите на очернителство на нашата история, които изпълваха в онези дни всички либерални СМИ. Единственото, което не е знаел тогава Иванов, е че цялата тази кампания беше инспирирана от самия кремълски връх (Горбачов и Яковлев) и умело се управляваше от Запада чрез неговите спецслужби. И целта й беше напълно определена - разрушаването на Съветския Съюз. И в това разрушаване своята голяма роля изиграха и съветските кинематографисти (за което Иванов също впрочем споменава в речта си). Фьодор Раззаков

Цитира се по новата книга на Фьодор Раззаков - „Индустрия предательства, или кино взорвавшее СССР” (Издателство „Алгоритм”, 2013)