Анатолий Степанович Иванов (05.05.1928, село Шемонаиха, сега в Казахстан - 31.05.1999, Москва) е руски писател, ярък представител на почвеническото - патриотично направление в руската национална литература. Баща му, завеждащ районния отдел на „Союзпечать”, умира през 1936 г. Майката сама отглежда трите си невръстни деца. Завършва средно училище в родното си село (1945) и журналистика в Казахския държавен университет „Сергей Киров” (1946-1951). Работи като журналист от 1948 г. в във вестник „Прииртышская правда” (Семипалатинск), после служи в армията, редактор на районния вестник „Ленинское знамя” в Новосибирска област (1953-1957). През 1957 г. се премества от Мошково в Новосибирск, където работи около година като редактор в Новосибирското издателство. Заместник-редактор на сп. „Сибирские огни” (1958-1964). Печата проза от 1954 г. - разказа „Дождь” в сп. „Крестьянка”. Премества се от Новосибирск в Москва през 1969 г. Отначало е заместник-главен редактор (1969-1972), главен редактор на списание „Молодая гвардия” (1972-1995). Член на КПСС (1952). Член на Съюза на писателите на СССР (1958). Първата му книга е „Алкины песни” (разкази, 1956). Автор на епични романи, някои- „Повитель” (1958; 1960), „Тени исчезают в полдень” (1963) и „Вечный зов” (в 2 книги, 1970-1976) - последните два екранизирани, сборника с разкази „Случайные встречи” (1966), героичната драма „Баллада о пылающем факеле” (1968), повестите „Жизнь на грешной земле” (1970, екранизирана), „Вражда” (1979), „Печаль полей” (1981), „Повесть о несбывшейся любви” (1982), книгата с публицистика „Живая красота творчества” (1985). В по ново време издава пиесата „Женихи и невесты” (1984, публикувана през 1994 г.) и историческото повествование „Ермак” (написано през 1985-1990 г. и публикувано през 1993 г., екранизирано през 1997 г.) Събраните му съчинения се появяват в 5 тома през 1979-1981 и през 1996 г. Герой на социалистическия труд (1984). Лауреат на Държавна награда на РСФСР „Максим Горки” (1971), на Държавна награда на СССР (1979), на Международната награда „Михаил Шолохов” (1994) и др. Депутат във ВС на СССР (1984-1989). Общият тираж на книгите му надхвърля 30 млн. Произведенията му са преведени на всички европейски езици. Погребан в Новодевичето гробище в Москва.

Публикации:

Публицистика:

ЗА ФАЛШИФИЦИРАНЕТО И ОЧЕРНЯНЕТО НА ИСТОРИЯТА/ брой 53 юли 2013