ХУДОЖНИЦИ, АРТИСТИ, МЕНЕСТРЕЛИ…
превод: Тихомир Йорданов
***
Художници, артисти, менестрели -
не би ги никой изброил. И аз!…
Да плюят на Родината посмели,
таланта си продаваха тогаз.
Когато вдигнаха желязната завеса -
е, хайде във глобалния безкрай!
Какво очакваш тук? Торбата със овеса?
Пиян народ, на него балалайка дай!
Но отливът последван е от прилив -
назад отстъпвай, като че от враг.
Завръщат се пак тука бегълци щастливи,
на същия спасяващ руски бряг.
А тук - народецът е същият, момчета,
раздърпан, мърляв, даже грубиян,
по старому измачкан, незачетен,
а тръгна уж по път желан.
Ей там е раят. Не сглупихте ли, обаче?
Тук без чепици и без фрак?
Художници, поети и свирачи,
такива ли оставате си пак?
Това какво е, господа? Как всичко стана?
Изглежда дявол някой подмени
и вас, и вашата звезда мечтана,
и рая ви опаса със стени.
Избяга ли от вас световна слава,
та драснахте на всичко туй черта?…
Къде ще търсите душа такава,
любов такава няма по света!
—————————–
***
Художники, артисты, менестрели -
Тогда их было не пересчитать!
Плевать они на Родину хотели -
Им захотелось свой талант продать.
Тогда железный занавес открылся,
И поманило их за бугорок.
А что, мол, тут ловить? Народец спился,
Ему лишь балалайка да лубок…
И вдруг отлив сменяется приливом -
Назад, назад, как будто от врага!
Вернулись с выражением счастливым -
Всё к тем же самым русским берегам.
А тут - всё та же публика, ребята,
Нечёсаная, грубая она!
По-старому всё клято здесь и мято,
Хотя как будто новая страна.
А там - цветущий рай! Вы что, сдурели?
Запачкаете фрак и башмаки!
Художники, поэты, менестрели,
Да вам же тут как будто не с руки?
В чём дело, господа? Что приключилось?
Как будто подменили вас, чертей!
Улыбка умиленья заструилась,
Глаза в сентиментальной теплоте.
Сквозь темноту и грубости в народе
Вы разглядели отблеск золотой:
Нигде души такой вы не найдёте!
Нигде любви не встретите такой!
