ПОЕТИ ОТ БАШКИРИЯ

превод: Георги Ангелов


МАЖИТ ГАФУРИ


***

В този ден любов, ти стана мъка,
каква ли тайна в мене се е свила?
За другите денят е просто скука,
за мен е като божията милост.

На яснотата бе денят палач,
даде ми в замяна упоение.
Не, няма да го схване минувачът,
ще разбере създател на поеми.

Простор - за болката, на мислите е тясно,
но щастие! - към твоя взор се връщам,
и едно повтарям ежечасно:
в рай света ни любовта превръща.

1907


ЗАРИФ БАШИРИ


ОТ КОГО ДА СЕ БОИМ

На света лоши хора сме виждали с вас,
но често съвсем не злодеят опасен е.

Между него и мене доверие няма -
чужд не става участник в предателска драма.

Врагът ми заклет да се смее дори -
той душата с обида не ще обгори.

Но светините мои от приятели скривам -
насмешка от свой много по е горчива.


РАСИХ ХАНАНОВ


***

Денят отминал за бедите не кори,
че бил е лош за теб - не говори.
Започна той тъй сладко, безметежно,
а виж какво от него сътвори!


РАВИЛ БИКБАЕВ


РОДНА РЕЧ

На всички господар съм -
и на хана,
и на роба.

Всички са ми господари-
и робът,
и ханът.

На всички служа
и всеки ми служи.

Щастливият има право на мен,
нещастният има право на мен,
богатият има право на мен
и бедният има право на мен.

Мечът ще се пречупи,
стрелата ще отлети,
плугът ще ръждяса.
Но ако словото съхрани речта,
ако словото детето повтаря,
езикът ще оцелее.

Език, който свети на езика,
     няма да умре,
език, който е паднал от езика,
     ще изчезне.

***

Вода,
стопен сняг,
бучи,
тече…
- Чуй!
Защо си изоставила небето
и си паднала в низината?

Водата
отговаря:
- О, човече!
Веднъж и ти
ще напуснеш красотата на земята
и надолу ще поемеш.


АЗАМАТ ЮДБАШЕВ


***
Боса,
без кърпа,
разпръснала жълти коси по вятъра,
върви тъгата по есенните листа,
иска й се да се притисне
до нечия гръд.

***
Момчетата
измерват всичко
с бащите:
«Дълбоко е,
догоре ще покрие татко…»
«Високо е,
даже татко няма да го стигне…»
«Тежко е,
и татко даже няма да го понесе…»
«По-силно е от татко…»
«По-голямо е от…»
Нисък -
на едно.
Висок -
на друго.
…Момчетата всичко на света
измерват с бащите.

***

Той за нея е като петак последен -
изобщо не й е нужен,
но и да го изхвърли й е жал -
може пък
за нещо да потрябва…

ОТНОВО Е ЕСЕН…

Момиче, дадено на нелюбим,
глава навело,
се съблича
за първа брачна нощ.
Така дърветата гнусливо
отърсват мокрите листа
на мократа земя.
Здравей, неугледна зима!
Дърветата, отиващи на смърт,
те поздравяват!


МАРИАНА ПЛОТНИКОВА


ПРИЗНАНИЕ

В твоето признание не вярвам.
Със сърцето си не вярвам.
С главата си не вярвам.
Не вярвам на ушите си,
не вярвам на очите си,
на ресниците,
на косите си -
с всяко косъмче от тялото -
не-вяр-вам.

Не вярвам отвътре, отвън не вярвам също.
Навярно някой кожата ми е облякъл,
скривайки под нея желание на звяр.

В измяната ти -
не вярвам.

***

Новото поколение - ето какви сме:
чакам синът ми да порасне -
заедно да играем на «Герои»*.

—————————–

*„Герои” - компютърна игра


МАРСЕЛ САИТОВ


ДО ХОРАТА

по-далече от хората
по-близо до Бога
до Бога по-близо
по-близо до Любовта

до Любовта по-близо
по-близо до хората
до хората по-близо
по-близо

до Голгота