ПАМЕТНИЦИ

Николай Соколов

ПАМЕТНИЦИ

Няма в моя роден край
кът под небесата,
да не е пищял куршум
в бой за свободата.

Дето и да ида - в дол
или лес уханен,
гледам паметник пред мен
на герой незнаен.

Ту изсечен от гранит,
ту от хладен камък…
Вдигнати над всеки гроб
с обич най-голяма.

И от всеки камък грей
образ ненагледен
на девойка и ятак,
на работник беден.

А над тях блестят звезди,
алени огньове.
Озарили с пламък тих
свидните гробове.

Колко много кръв, земя,
в тебе е пролята?
Затова ни е така
скъпа свободата!


У ДОМА

В алените шарки на килима
моите очи се взират.
Дирят
майчините пръсти в тая зима.

Чувам пак вретено островърхо
в пъргавата майчина десница.
Птица
сякаш в зимния прозорец пърха.

С пукот от жарта искри излитат.
В ъгъла спят майчини въздишки.
Нишки
мойте златни спомени оплитат.

Нищо, че до прага непрестанно
вятърът със остри нокти чопли.
Топли
пак усещам майчините длани.

И дордето сън челото обори
и тревожни мисли засънувам
чувам -
детството далечно ми говори.