ЛИБЕРАЛИЗМЪТ Е ФАШИЗМЪТ ДНЕС

Вардан Багдасарян

превод от руски: Литературен свят

Либерализмът според мен е велика утопия. Като система той никога и никъде не е съществувал и не може да съществува по принцип. Извън социума човек не съществува. А социумът винаги поставя определени ограничители. Началото на социума - това е въвеждането на първите табута. Историческата забрана на инцеста като акт на въвеждането на първото табу ражда социума. Либерализмът провъзгласява друга програма, тъкмо противоположната - детабуизацията.

Свободата винаги има условно наклонение. Тя предполага въпроса - свобода от какво? Свобода по отношение на какво? Сама по себе си свободата извън контекста на тези въпроси е абсурдна. Свободата, взета като чиста идея, както това беше блестящо показано в «Бунтуващият се човек» на А. Камю води до самоубийство на човечеството.

Либерализмът исторически се е развивал като идеология за свалянето на социалните връзки - религия, държава, народ, в перспектива - семейството. Майката и бащата са също такива ограничители по отношение на свободата на индивида, както и държавата.

Либерализмът носи идеята на отрицанието. В него не е заложена каквато и да е позитивна програма. Това е идея със знак минус. Исторически либерализмът е могъл да съществува само смесвайки се с други идеологии. Известни са политически варианти на смесването му и със социализма, и с консерватизма. Генезисът на либерализма се заключава в развода му с другите позитивни идеологии. Първоначално се разделил с националните учения, после със социалните. Днес наблюдаваме развода на либерализма с демокрацията, разбирана класически като народовластие.

И така, либерализмът като чист модел никога не е съществувал. Но за какво тогава е било нужно това либерално прикритие?

Либерализмът винаги е съществувал в парадоксално съчетание. Свободата на едни е предполагала несвободата и експлоатацията на други. Извън тази дихотомия ние никъде не откриваме либералната практика. Сблъсъкът на малцинството с мнозинството създава социалната парадигма за утвърждаването на либералния концепт.

Кратко историческо отстъпление потвърждава емпирично тази теза. Античният свят: гърците издигат идеята за свободата. Но именно в елинския свят процъфтява робовладелството. Робът, както е известно, не се е смятал от елините за човек. Според Аристотел той е живо оръдие, товарно животно. По такъв начин свободата не била предназначена за всички. Във всеки случай тя не се разпростирала върху робите.

В средните векове робството не изчезва. Най-процъфтяващите, свободни търговски фактории - Генуезката и Венецианската били водещите центрове на робовладелството и търговията с роби. Търговията на венецианците с роби била осъществявана по цялото Средиземноморие. Как се съчетавало това - градските свободи и търговията с роби? Понятието «човек» освен това пак не се отнасяло за всички. След като не бил гражданин на Венеция, робът не бил и човек.

Новото време се характеризира с развитието на идеите за политически свободи. Но същевременно се развива и системата на световния колониализъм. Общо за периода на колониалната експанзия повече от 80 милиона роби били откарани от Африка. Показателно е, че сред робовладелците фигурирали много теоретици на либерализма. Собственици на робовладелски плантации били бащите-основатели на САЩ - президентите Вашингтон, Джеферсън, Мадисън. Ценността на свободата по удивителен начин се съчетавала в представите им с всекидневието на несвободата. Понятието «човек» носело както и преди избирателен характер. Същите основания имал парадоксът на либералите-крепостници в Русия.

Едва през XIX в. се забранява в Европа, а после и в САЩ робовладелството. Но именно по това време в процеса на развитие на колониалната система колонизаторите се научили да използват механизмите за експлоатация чрез косвена принуда. Прякото физическо робство било заменено с робство икономическо. Свободата за едни - собственици на ресурси както и по-рано се съчетава с несвободата за други, които сега са формално свободни.

В светлината на казаното става ясна природата на съчетанието на либералната компания от 1990-те г. с рязката социална деградация на мнозинството от населението ни. В това и беше смисълът от реализацията на либералния концепт - ограбването на мнозинството («добитъкът») в полза на група свободни индивиди. Свободата на тази групировка на новите господари на живота беше построена върху несвободата на останалото население. Иначе при последователно движение по либералната крива не би могло и да бъде.

Обобщавам: днес либерализмът е вариант на неоколониализма, механизъм за несилово икономическо робство. Фашизмът и либерализмът са родствени явления. Те отразяват два исторически проявени варианта на западната експанзия в света. Някога беше осъден единият от тези варианти - фашизмът. Време е да се постави въпросът за либерализма, като явление родствено по отношение на фашистката идеология.


Блог на автора, 30.06.2013