Васил Иванов

ПИСМО ДО СЕЛО

Мила мамо, скъпи татко,
ще ви драсна някой ред.
То, писмото, ще е кратко,
просто всичко ми е в ред.

Тук в чужбина е прекрасно.
С работа се уредих.
Жилището - малко тясно,
но кварталът ни е тих.

Че претрепват някой - вярно,
ала не е всеки ден.
Тук убиват популярни,
не такива като мен.

Имам работа почтена.
Нашенец ме уреди.
Тя за другите е черна,
но на мен не ми вреди.

С мръсните чинии свикнах,
ставам вече за жонгльор,
със сапунката привикнах…
Син ви тук е рекордьор.

Вие с мене се гордейте!
Казват, справям се добре.
Радостна сълза пролейте,
все пак имам висши две.

Знайте, здраво е синчето.
Запис чакайте от мен.
Гледайте добре прасето -
ще се върна някой ден.

Моля ви да ми простите,
че изчезнах яко дим,
но не стигаха парите…
От Европа - Никодим.

ПИСМО ОТ СЕЛО

Мили сине, мамин, златен
и на татко си отмяна.
Пазим ти хабера пратен
преди месец има-няма.

С доста сълзи го поляхме,
заприлича на юфка.
На съседи го четяхме,
местна гордост си сега.

Селото пострада доста,
че пороят го отнесе,
а реката скъса моста
и пред къщи го донесе.

Къщичката ни, горката,
тъжен спомен е сега.
Вещите ни - чак в гората…
Сбрахме ги в една торба.

Струпахме една колиба
като жилище наколно.
Хапваме умряла риба,
преживяваме доволно…

После ни обезщетиха -
дадоха ни трийсет лева.
Сякаш ни обезчестиха,
мащеха по-мило гледа.

Най се радваме двамина,
че прасето го открихме.
Метнало се на комина,
с доста мъка го свалихме.

Тъй живеем, мили сине,
като Петкан и Робинзон.
Сбрахме си дръвца за зиме -
иде тежичък сезон.

Ти недей да се тревожиш,
все ще оцелеем някак…
Ако ли пък, сине, можеш,
изпрати един подарък.

Знаеш, че ни трябва малко,
нека ти да си добре.
В нашата държава, жалко,
може само да се мре.

ЕКОЛОГИЧНО

Прочетоха присъда безусловна.
В гората сеч настана поголовна.
За квотата успешно се пребори
фирма със протекции ,,отгоре”.

Проблеснаха на брадви остриета.
Западаха вековните дървета
и с хищен рев моторните триони
захапаха прекършените клони.

Настъпиха булдозери страхотни.
Разбягаха се горските животни.
Заради печалбите огромни
оставаха сиротни и бездомни.

Че идва краят, с ужас те разбраха.
На някаква полянка се събраха.
В защита на дома си и живота
подписаха се под протестна нота.

И медиите гневно зашумяха.
Експерти чужди даже призоваха.
А компетентно даваха прогнози -
агенции различни, еколози…

Що сълзи крокодилски се проляха
и тонове мастило се изляха…
Рошав режисьор - велик, прехвален,
направи даже филм документален.

В защита на гората всеки скочи,
ала дебатът много се проточи.
А фирмата законно се запъна,
останаха накрая пън до пъна.

И нaй-накрая, както си е редно,
животните изчезнаха безследно.
А прелетните птици оцеляха,
защото за чужбина отлетяха.

АЛЕКСАНДЪР

Преброди той света непобеден
и в битки не една се бихме здраво.
Аз зная, че в конюшня съм роден.
Той беше цар - чрез меча и по право.

Понасяхме еднакво пек и студ,
несгодите деляхме си по равно.
Понякога го смятаха за луд,
но съм уверен - беше богоравен.

Наричат го Велики, ала знам -
без мен не би постигнал ни победа.
Не може ти във боя да си сам,
щом друг до теб с очите твои гледа.

Замерят го със рози или с кал,
но всеки знае кой е Александър.
Добре че аз бях с него - Буцефал -
обезсмъртих го като саламандър.

ПЪЛНА ПРОМЯНА

Тя бе подозрително мила,
заби ми сигнален звънец.
Усмихната малко насила,
пристъпящ на пръсти крадец.

Започна така, отдалече,
добър и страхотен съм бил…
- Внимавай - си казах - човече,
питон те е плътно обвил.

Рожден ден за повод, преструвки,
а после дежурния плач.
Подгизнах от мокри целувки,
почувствах се гаден палач.

- Ще видиш, съвсем не е скъпо! -
нападна в анфас и във тил.
Аз гледах унило и тъпо,
пресмятах какво съм спестил.

Накрая отстъпих, не крия,
към себе си с яд и със срам.
Направо ми идва да вия.
Така е от дядо Адам.

Прекара ме дъртата кранта.
Изгубих последния рунд.
Ще шлайфат днес старата чанта,
престъргват и мажат със грунд.

Ще пъхнат отпред силикони,
бухнало сякаш тесто.
Не ще се размина с бонбони,
ни с гайди, били те и сто.

Ще бъдела пак ученичка -
какво ли ме топли това!
Когато аз беден съм чичка,
с проскубана бяла глава.

ДИЛЕМА

В ръката стиснал рецептурна книжка
и с поглед гладен на църковна мишка
стоя, не мърдам - като препариран,
от вечния въпрос сега раздиран.

Да бъда, или не!? Каква дилема!
От двете, чудя се, кое да взема.
Повярвайте, така стоят нещата,
че разпнат съм отчаян по средата.

Трябват ми лекарствата, защото
не взема ли ги - гризнал съм дървото,
а мами от витрината със сладост
саламът, кръстен ,,Кучешката радост”.

Но мисъл скверна се промъква тайно.
Нашепва ми, загризала ме трайно:
,,И без това животът ти е гаден,
салам вземи, не ще си идеш гладен!”

ПОКОЛЕНИЯ

Във парка старци се препичат,
деца играят, скачат, тичат…
В костюм зелен е пременен
пролетният слънчев ден.

Дочакал хубавото време,
на жълта пейка дядо дреме.
Виси му белият мустак,
похърква като котарак,

ала в един момент се стряска -
в главата нещо го изтрясква.
Току до левия му крак
се спира топка като мак.

Съзира сините очета,
опашки като на мишлета…
Очаква малкото дете
той топката да му даде.

Старецът във джоба бръква,
червена ябълка измъква:
,,Принцесо, я ела насам.
Виж, ябълчица ще ти дам.”

Хлапето в миг се начумерва,
с кръвнишки поглед го измерва,
на кръста счупва то ръце
и крясва с пламнало лице:

,,Какво си мислиш ти бе, дядка!
Не съм ти малка, проста патка!
Аз знам какво си наумил,
личи си, че си педофил.

Недей премигва на парцали!
Такива - много сме видяли.
Май тупаник си просиш як.
Пръждосвай се, извратеняк!”

А старецът окаменял,
бе като смъртник пребледнял,
че малката така го схруска
и аления плод изпуска.

ЕВОЛЮЦИЯ

На припек клекнал сам пред пещерата,
ловеше си инсекти по главата
и чешеше корема си космат
почти замислен някакъв примат.

,,Да става ли човек, или не става?!”
Размисъл въпросът заслужава.
Товар огромен, знае, би поел,
тръгне ли веднъж към тази цел.

Ще трябва да се бори със земята,
за хляба на жената и децата,
а после тухли, вар, стъкло и хром
за по-голям, модерен, светъл дом…

От сутрин чак до мрак ще да се бачка
в борбата за голяма, тлъста пачка.
В костюма марков как ще се поти…
Да можеше това да си спести!

Та лошо ли е тук във пещерата?
Просторно, сухо, близо до гората.
А тя е пълна с най-различен плод -
бери и яж. Това е то живот.

Решението… Значи се отказва,
но в този миг жена му се показва.
Разрошена, запенена и с яд
изрита философа ни отзад.

,,Достатъчно препича се, мизерник!
Бе права мама - тъпан и безделник.
И нямаш нито воля, нито дух,
със криви зъби, грозен, клепоух…

Не ми премигвай тъпо на парцали,
че всяка от жените ми се хвали
с модерен тоалет. Бил много скъп
от кожата на тигър саблезъб.

Веднага да ти видя аз петите.
Не ми се мяркай, мухльо, пред очите,
преди да си претрепал някой звяр,
че иначе си мъртъв, помияр!”

И нашият герой пое в гората,
в дърветата си блъскаше главата,
дано във нея мисъл се роди,
на фръцлата си как да угоди.

Бе хилав, слаб, но хитър комбинатор,
за времето си пръв анализатор.
С решението скоро бе готов
за безопасен и успешен лов.

И ето тъй, на времето в зората,
когато бяхме голи в пещерата,
извърши той решителни дела:
измисли лък, а също и стрела.

Е, трябваше жена му да го ръчка,
да го налага често с мокра пръчка,
но щом живееш в хард матриархат,
щеш, не щеш - човек ще ставаш, брат.

МУЗА

- Ах, Музо моя, ти си тъй прекрасна!
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими.
И ето - аз редя вълшебни рими.

- Да, обаче, скъпи, аз съм гладна.
От голи рими мога да припадна.
Не мога нищо в шкафа да намеря.
Оставаме отново без вечеря.
По дяволите твоята поема,
гърба си щом почесвам през корема!

И вместо муза (тя изтри сълзица),
решила съм да стана фолкпевица.

СРЕЩА С ДУХ

Наскоро бях за гъби във гората,
окъпана от топъл летен дъжд.
Печурките надничаха в тревата,
откъснах двечки, трички… Изведнъж

ридания дочух, въздишка тежка,
съгледах на полянката пред мен,
до паднал дънер, фигура човешка.
Бе този странник необикновен.

Почувствах аз внезапен смут, защото
изглеждаше си истински съвсем,
но доста ретро беше в облеклото -
блестяща броня, дълъг меч и шлем.

Не знам дали не сторих груба грешка,
попитах го защо е тук и сам.
Каква е тази мъка нечовешка,
възможно ли е помощ да му дам.

И в този миг сърцето ми изстина.
Замахна той към дънера със яд,
но мечът му съвсем свободно мина.
Разбрах - не бе от днешния ни свят.

Погледна ме отчаяно в очите:
,,Безсилен съм! Сега съм само дух.
А някога владеех тук земите
и името ми беше Аспарух!”

ПИРАТСКА

С попътен вятър яхаме вълната.
Пред нас дълбоко газещ галеон.
На абордаж! Да клъцнем днес главата
на не един наперен, мазен дон.

След боя оцелелите, събрани,
надигнали бутилките със ром,
със злато във джобовете, пияни,
бленуваме далечния си дом.

Преследвани от всички, обругани,
загърбили Родина, крал и трон,
в Тортуга, май единствено желани,
подвластни на суровия закон.

Целувката на тази със косата
ще срещнем като истински мъже.
И вярваме - със сабя във ръката,
а не на рея с шалче от въже.

Съкровищата - приказки красиви,
ще търси, знаем, не един от вас.
Копайте! Всички карти са фалшиви -
последното намигване от нас.