ПАКОСТИТЕ НА МАЛКИЯ ТИН

Ваня Аврамова

Във фризьорския салон

Тин беше на чудесна възраст за момченца и тя беше цели пет години. Имаше така наречената Тинска прическа. Е, сега ще ме попитате какво означава това? Означава коса с щръкнал нагоре перчем. Най - хубавото нещо у Тин бяха големите му кафяви очички, които ставаха особено красиви и игриви, когато му хрумнеше някоя от неговите брилянтни пакости.
Но, нека да ви кажа още нещо за Тин. Първо, той беше много умен за възрастта си. Второ правеше необикновени пакости, което веднага го прехвърля в графата за необикновени момченца. И трето, с Тин никога не беше скучно! А искате ли да знаете как се отърваваше от караница с възрастните? Ами многооо лесно….С една голяма, широка и мила усмивка придружена от две трапчинки отстрани. Истински чаровник!
Тази сутрин Тин се събуди в много весело настроение. Ококори очи и пусна една от неговите, разтопяващи и най- коравото сърце усмивки. Майка му, госпожа Ана, беше в стаята и подреждаше многобройните му играчки.
- Хей, мамо здравей! - каза Тин с медено гласче и скочи от леглото.
- Добро утро, миличък! Надявам се, че си се наспал добре, защото след като закусим ще отидем до фризьорския салон, за да си направя косата. Съгласен ли си?
Е, иска ли питане? Как да не е съгласен? Тин обожаваше всякакви разходки. Радостно се запъти към банята, за да направи сутрешния си тоалет. Нали щеше да ходи на разходка, трябва да е много хубав, а той определено държеше на външния си вид. Изми си очичките и зъбките старателно, както мама го е учила. Среса си косата нагоре и беше готов.
- Мамо, готов съм! - викна весело Тин, тичайки от банята.
- Как така готов? Струва ми се, че все още виждам пижамата ти върху теб…. - усмихна се майка му. - Нали не мислиш, че отиваме на пижамено парти?
- Ооо, ха - ха, мамо, разбира се, че знам, че във фризьорския салон се ходи с костюмче - каза Тин подскачайки из стаята. Важно-важно се насочи към гардеробчето си. Наредени на закачалки, вътре висяха дрешки за всякакви случаи на Тин. Избра си едно костюмче в синьо и бяло, което харесваше. Тин беше много самостоятелен. Държеше да върши всичко сам.
- Готов ли си, Тин? - попита Ана.
- Готов съм, мамо! Само да си взема чантата с делфинчетата - извика с медено гласче Тин.
- Без пакости, нали? - повдигна въпроса мама.
- Хе, хе, мамо, разбира се! - с усмивка на уста и отговори Тин.
Тръгнаха най - сетне! Мама го беше хванала за ръка и го водеше. След няколко пресечки стигнаха до фризьорския салон, в който Ана си правеше косата и ставаше много по - хубава. Влязоха. Тин ококори очи. Охохооо… Колко много неща за изследване имаше тук! Най-интересни му се сториха шишенцата, едните големи, други по - малки. Колко са шарени! За какво ли служат? Казах ли Ви, че Тин е много, ама много любопитен. Искаше му се всичко да пипне! Но, беше обещал на мама да се държи възпитано!
Леля фризьорка взе едно от шишенцата, разтърка косата на някаква госпожа, след което сложи главата и в една мивка. Ха - ха, миеха косата й! А Тин не обичаше да му мият косата. И защо ще попитате вие? Ами защото му се разваляше щръкналия перчем, с който той много се гордееше. Но тази госпожа явно не се притесняваше от миене, триене и сапун в очите. Моля ви се, тя дори се усмихваше! Какво ли трябва да направи едно момченце като Тин, за да се усмихва щастливо, когато му мият косата? Може би му трябва нещо от онези средно големи шишенца, които стояха най - спокойно на рафта до мивката?
Тин се огледа. Майка му се беше настанила на един стол, където фризираха косата й. От време на време поглеждаше към него, за да види дали си седи на мястото, където го беше настанила да чака. Беше го бе помолила да седи мирно. Добре, ще кажете вие, Тин й беше обещал да не прави пакости и да се държи възпитано. Но как е възможно да не разбере една такава любопитна подробност, като тази - какво има в шишенцата и защо госпожите са толкова щастливи, когато им мият косите?
Тин стана тихо от мястото си, запъти се към рафта и взе едно шишенце. Започна да го разглежда. Шишенце като шишенце, с етикет отпред и капачка отгоре. Развъртя капачката и направи точно това, което лелите от фризьорския салон правеха. Изсипа го върху главата си и разтърка старателно! Сега вече Тин ще разбере!
- Олелееее, олелеее! Какво е това? Как се случи?- закрещя ужасена една от лелите фризьорки. Как се случи?
Тин погледна към майка си, която с кърпа на главата хукна към него. Стори му се, че погледът й е сърдит.
- Тин, защо косата ти е червена? -попита Ана. Доколкото си спомням сутринта беше кафява?
- Какво говориш мамо? -хукна Тин към най - близкото огледало. И какво мислите видя? Ами ето това! Коса в червено!
Както сами се досещате Тин си беше боядисал косата!
- Хо - хо, хооо, че тя наистина е червена! Мамо, ами как ли е станала такава? - невинно попита Тин. Майка му почервеня дори повече от цвета на косата на Тин и отсече:
- Мисля, че трябва да ти измием косата!
Настаниха го на един фризьорски стол с мивка и започна мъчението. Но какво беше учудването на Тин, когато лелята от фризьорския салон започна да мие косата му! Не беше никак неприятно! Не влизаха вода и сапун в очите му! А как нежно масажираха главата му! И ето, чудото стана! На лицето на Тин се появи нов вид усмивка и тя се казваше щастлива разтапяща усмивка. Това ли било?! Трябвало само да стои мирен, докато му мият косата!
След това лелята от фризьорския салон изсуши косата му със сешоар и оформи невероятно красив перчем на Тин.15
-Мамооо, виж! Сега аз съм по хубав! - извика весело Тин с новата си усмивка - разтапящата. Как да се разсърди майка му Ана? Как да се разсърдят и лелите от фризьорския салон? Как, когато виждаха на лицето на Тин тази така чаровна усмивка?
И не само това! На тръгване от салона му подариха две от онези шишенца, но не с червена боя, нееее… - не си мислете. Те съдържаха само детски шампоан. Така приключи посещението на Тин във фризьорския салон. А каква е поуката? Не я ли разбрахте?

Поуката е, че любопитството е хубаво нещо, но може да боядиса косата ти в червено!