Сергей Дрофенко

превод: Александър Костов

Като града от сняг е побелял
и като него се събужда рано,
когато спи сценичното сопрано,
а баритона, подир някой бал,
главата мие в полусъница под крана.

На сцената той пръв е
още в мрак.
Посред платна стърчащи, разлюляни,
посред декор на дремещ стръмен бряг,
на град, във светлини потънал пак,
един до друг на сцената събрани…

За операта той мечтал е вдъхновен,
готов е бил да върши всичко тук по милост,
но времето летеше ден след ден -
мечтата все пак се осъществила.

Тук тридесет години е прекарал,
за него просто сцена бе денят
и слуша той как декорите стари
за нещо все безкрайно си шептят…

И ти ела, когато тук е пусто,
и намери сред стихнала вис
пазителят на древното изкуство
и сътвори от него летопис!