МАЙ

Димитър Бабев

І.
С сладкий мирис на липите
Спомням образ светъл, тих,
Тъмните коси, очите…
Колко много радост пих…

Ето скритата полянка,
С лиляци, зад глухий път;
Страници от Хенрих Хайне
Още, може би личат.

ІІ.
Тревожно свири вън сирена, -
Колата чака ме на път;
Разлъка; устните горят,
Като след първата измена.

Лети таксито и не спира
В прахът на сгорещений ден
И, както бързий бяг, тъй в мен
С секунди споменът умира.

ІІІ.
Тъжен глас от грамофон
Вечерний вятър морен носи;
Като че някой помощ проси,
Запял под срещния балкон.

И спомня тъжната соната:
Пияно, ноти, бледен лик
И уж забравен из листата
За мен надписан розов плик…


сп. „Листопад”, година ХІVV, кн. 3., май 1933