ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ВАМ, ВАСИЛ ЕФИМИЧ!
превод: Тихомир Йорданов
***
На Василий Суботин
Живот и здраве Вам, Васил Ефимич!
По дом съсед съм Ви сега.
И нека всички серафими
над вас витаят във дъга.
Нас приютява ни тавана.
Вас - белетриста, мен - поет.
Живеем с грижи непрестанно,
но всичко мирно е навред.
По-възрастен сте със епоха.
По-точно, със една война.
В Берлин поехте дъх след грохот,
въздъхнахте за цялата страна.
Не съм художник някой знатен,
не съм дори и фотограф.
Но там стоял съм пред стената
със Ваш надраскан автограф.
Не сме им негри някакви си. Нейсе!
Но пазим своите права.
Защото с Вас сме също европейци,
но сме руснаци пък преди това!
—————————–
* * *
Василию Субботину
Вам много лет, Василь Ефимыч.
Я в Вашем номере живу.
Все мыслимые серафимы
Кружат над Вами наяву.
Мы побратимы потолками.
Пусть Вы прозаик, я поэт.
Зазря не машем кулаками.
Нас согревает общий свет.
Вы старше на одну эпоху,
Вернее - на одну войну.
В Берлине дали волю вздоху
И выдоху - на всю страну.
Я не художник, не фотограф.
Во многом можно упрекнуть.
Но был у стен, где Ваш автограф
Никто не властен зачеркнуть.
Ни дождь, ни кризис, ни хвороба.
В других местах ему не быть.
Куда бы ни ушла Европа,
Ей от России не уплыть.
Мы не заморские индейцы,
Мы отстоим свом права.
Мы с Вами тоже европейцы,
Но все же русские сперва.
