Василий Ефимович Суботин (Василий Ефимович Субботин), руски писател, е роден на 07.02.1921 г. в село Суботинци, Вятска област. Учи в Литературния институт (1939-1941). Участва във Великата Отечествена война, завършва я като старши лейтенант, неговата стрелкова дивизия щурмува сградата на Pайхстага в Берлин. За събитията от онези дни на април-май 1945 г. той разказва в световноизвестната си книга „Как кончаются войны”. Печата стихове от 1942 г. В стиховете и лирическата му проза преобладават военната тема, фронтовите спомени, размислите за живота и културата. Член на КПСС от 1944, член на Съюза на писателите от 1951 г. Завършва Висшите литературни курсове (1956). Сборници с поезия: „Солдат мира” (1950), „Героическая баллада” (1953), „Стихи” (1953), „Земное лето” (1962), „Живая память” (1962), „Книга моих стихов” (1964), „Танки в траве” (1967), „Избранная лирика” (1968), „Строки” (1972), „Стихотворения” (1976), „Бранденбургские ворота” (1979) и др. Книги с проза: „На мысе Голубином” (1949), „День тысяча четыреста десятый” (1961), „Мальчик на дельфине” (1965), „Как кончаются войны” (1965), „Живица” (1966), „Жизнь поэта” (1973), „Силуэты” (1973), „Рассказ о Петре Чеканове” (1974), „Первая книга” (1977), „Школа характера” (1979), „Роман от первого лица” (1979), „Красные скалы” (1980), „И настал мир” (1981), „Рассказы из прошлого” (2001). Пише и мемоари - „Прощание с миром. Записные книжки и воспоминания. 1942 - 2012″. Автор на Избрани произведения в 2 т. (1981), Избрани произведения в 3 т. (1990). Лауреат на литературните награди „А. Фадеев” (1980), „К. Симонов” (1982) и др., носител на ордени и медали. Умира на 24 май 2015 г.

Публикации:

Поезия:

СНЯГ/ превод: Драгомир Шопов/ брой 53 юли 2013

За Василий Суботин:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ВАМ, ВАСИЛ ЕФИМИЧ!/ автор: Олег Юрков/ брой 53 юли 2013