СУВЕРЕНЪТ

Веселин Стоянов

Изненадваща е бързината, с която чуждите думи навлизат в българския език. Простите и неграмотни хора с голямо удоволствие обичат да използват чуждиците и си мислят, че те запълват големите празнини в тяхния интелект, образование и култура. Тези хора не казват убиец, а килър и всички медии в един глас изричат непознатата до скоро дума. Същото се отнася и за подземния свят - ъндърграунд, а ОК стана любимо възклицание на простаци и безродници. Примерите са стотици, за съжаление. Това налага незабавно изработване на Закон за чистотата на българския език.

Убеден съм, че това не е случайно явление. Причините са поне две. Първата е, че простакът иска да избяга от битието си на такъв и си въобразява, че чуждата дума му дава тази възможност. Втората е жестоката война срещу националната идентичност на българина, и в която се използват всички възможни средства - унищожаване на езика, на писмеността, на кирилицата и замяната й с латиницата. Битка се води и срещу историята ни, срещу вярата и традициите.

Така на бял свят се появи и думата Суверен. Някой я изръси и папагалите мигновено я запяха. Издигнаха измъчения, гладен, смазан от мръсната действителност и обезверен българин на пиедестала СУВЕРЕН, за да му повдигнат самочувствието, да повярва, че той решава своето и на държавата си бъдеще.

Дойде момент, в който аз, малкият суверен, опрях до услугите на подопечната ми администрация. Валидността на германския ми паспорт изтичаше след няколко месеца. За да получа нов от посолството на ФРГ тук, в София, трябваше да представя няколко документа, между които и кръщелно свидетелство, преведено на немски език и с апостил, т.е. заверка от МВнР на Р. България.

От общината по местопребиваване в София трябваше да бъде поставен печат за достоверност върху този документ. За тази услуга ми поискаха 5 лв., които платих на касата. Когато се върнах на първото гише с квитанцията за внесената сума, служителката ми зададе странен въпрос.
- За къде Ви трябва кръщелното?
- За посолството на ФРГ.
- Значи за чужбина!
- Не за чужбина, а за посолството на Германия в София.
- Да, ама това е чужда територия.
- Добре, нека е чужда територия, но не виждам каква връзка има това с печата?
- Връзката е, че щом кръщелното ще отива в чужбина, таксата е друга.
- И каква е тя?
- Не знам, да не мислите, че всеки ден идват при мен хора за такъв печат? Ще се обадя на касиерката, може тя да знае.
Оказа се, че касиерката не знае. Цуг-цванг! Сега накъде? В този критичен момент се обади служителка от друго гише:
- Ами сигурно таксата е двойна, щом е за чужбина?!

Не исках да влизам в спор със служителките на Суверена, защото не се знаеше какъв ще е краят. Осмелих се само да попитам, дали за по-отдалечени географски държави таксата е по-висока.
- Не, не е по-висока.

До момента служителките не знаеха какъв е размера на таксата, но знаеха, че за по-отдалечените държави таксата не е по-голяма. Те не разбраха иронията, която бях вложил във въпроса си.

Отидох отново на касата.

- А, Вие ли? Колежката уточни ли, колко трябва да доплатите?
- Тя нали пита Вас?
- Мен ли? Аз съм само касиерка, не съм запозната с наредбите. Това е тяхна работа.

Подадох на госпожата 50 левова банкнота.

- Господине, да не мислите че съм банка, която разваля пари?
- Извинете, но аз имах една петолевка, която Ви дадох преди малко. Не искам да ми разваляте парите, а да задържите 5 лв. и да ми върнете рестото от 45 лв. Това е Ваше задължение!

- Не ме учете какви са задълженията ми, а ми дайте 5 лв. Ако нямате, идете до кафенето зад ъгъла, те сигурно имат дребни пари.

Прецених, че е безпредметно да споря и отидох до кафенето зад ъгъла, както ми беше поръчано. Поръчах си едно кафе и подадох банкнотата.

- Ха, в 10.30 часа Вие ми давате 50 лв. Аз преди малко започнах работа, в касата имам около десетина лева. Опитайте другаде.

Обиколих района, но за мое голямо съжаление всички кафенета и магазина се оказаха безпарични.

Върнах се отново при касиерката с надеждата, че може през този учебен за мене час (45 мин. в разходки насам-натам) да е събрала малко ситни пари.

Ударих на камък. В такива моменти, обаче, ми идват и някои симпатични идеи.

- Знаете ли, имам една идея. Върнете ми 5-те лв., които Ви дадох сутринта, аз ще Ви дам 50-те и Вие ще ми върнете 40 лв.

Касиерката ме гледаше с недоумяващ поглед.
- Не Ви разбирам.
- Ами то е съвсем просто - ако ми върнете 5-те лева, аз ще Ви дам 50-те и Вие ще трябва да ми върнете не 45, а само 40 лв.
- Пак не Ви разбирам. Това не е ли същото като предишното?
- Като кое предишно? - запитах най-наивно.
- Ами… - касиерката вече не знаеше какво да ми отговори. Жената явно нямаше никакво чувство за хумор, а и мисълта й работеше само на първа скорост.

Тръгнах си с решението да не обикалям повече кафенетата, а да потърся услугата на някоя банка. На партера на сградата минах покрай възрастен мъж, който явно изпълняваше функциите на портиер или охрана. Спрях се.
- Наборе, закъсах.
- Така ли, какво има?

Обясних му накратко случая и попитах къде е началникът.
- Началникът е жена, но днес няма приемен ден.
- Какво да правя тогава?
- Ела с мен.

Качихме се на втория етаж и охраната отключи една врата към коридор, в който се намирал началническият кабинет. Влязох при една жена на средна възраст, която ме изслуша внимателно. Подчертах, че не правя оплакване, а само предложение за подобряване на работата в отдела.

- Със служителките си ще проведа сериозен разговор, но касиерката е на подчинение на главната счетоводителка, да я моля ли да дойде, за да й разкажете за случилото се?
- Не, благодаря Ви. Изгубих половин ден заради 5 лв. Сега трябва да вървя, за да търся някоя банка, която да ми развали 50-те лева.
- Аз ще Ви ги разваля.

С дребните пари отидох на касата.

- А, успяхте ли?
- Отидох на гарата. Там си купих една доза от продавач на дрога и така развалих банкнотата.
- Ама Вие вземате…
- Понякога, когато се наложи да развалям едри банкноти.

Платих, взех скъпоценното кръщелно и напуснах душната общинска атмосфера. Разбрах какво означава да си Суверен в България. Разбират го всеки ден и седемте милиона наши сънародници.