Върбан Стаматов
Върбан Василев Стаматов, български писател, е роден на 27.05.1924 г. във Велико Търново. Завършва гимназия във Варна (1943). Участва във Великата Отечествена война като военен кореспондент и в бригадирското движение. Учи медицина и философия в Софийския университет. Редактор във в. „Изгрев” и „Вечерни новини” (1945-1951), в. „Литературен фронт” (1952-1956), в. „Народна култура” (1956-1957), сп. „Пламък” (1961-1964), издателство „Български писател” (1964-1966 г.), издателство „Георги Бакалов” - Варна (1971-1975). От 1977 г. завежда отдел „Белетристика” в издателство „Български писател”. Пътувал е до бившия СССР, Армения, Северния Полярен Кръг, Китай, Япония, Индонезия, Сомалия, Египет, Германия, Полша, Унгария, Гърция, Италия, САЩ, Англия, Франция. Член на СБП. За пръв път печата във в. „Изгрев” през 1945 г. Книги: „Войнишка хроника” (1948), „От обич” (разкази, 1957), „Старият боцман разказва” (разкази за деца и юноши, 1960), „Брегът на бедните” (роман, 1964, 1989), „Аня” (повест, 1967), „Островитяни” (роман, 1968), „Тюленчето” (разказ за деца, 1969), „Флагман” (роман, 1972, 1984), „Писма от морето” (1973), „Голямото горчиво езеро” (роман, 1979, 1984), „Лъвчета в морето” (разкази за юноши (1981), „Щурец на полюса” (1982, 1984), Избрани произведения в два тома (1984), „С лодка до Арарат” (1985), „Смърт в Лодърдейл” (роман 1989), „Заложник и беглец за никъде. Спомени, размисли, несъгласия” (1997), „Българинът и морето” (1998). Един от съставителите на антологията „Българска маринистика” (2002). Умира на 23.11.1998 г. в София.
Публикации:
Проза:
