Стивън Дън

превод от английски: Христина Керанова

ДЪЛГОСРОЧНОСТ

По този въпрос бяха на едно мнение -
всичко, което може да се случи между двама души,
се случва след известно време

или толкова дълго е било обмисляно,
че няма почти никаква разлика
между желание и действителност.

Всеки ден, в който oставаха заедно, следователно,
беше ден на опрощение, мълчаливо,
нямаше смисъл дa произнaсят думите.

Беше лесно да простиш, затова пък много по-трудно
да си простен. Простеният трябваше да се съгласи
да ce валя в прахта в краката на благородния,

а и двамата знаеха, че това не можеше да продължава дълго.
Простеният трябваше да се изправи;
прощаващият трябваше да си спомни жестокостта

на това да си прав.
Поради което, освен в кризисни ситуации,
те си говореха за градината,

какво се случва на работата,
за дребните неразположения и болежки,
които познатите тела чувстваха поотделно.

МЪЖ ПОД ПРИКРИТИЕ

Преди да издигнем
обичайните прегради и тишината
да добие плът,
и тайните ни да поникнат

като мухъл в мазе,
искам да знаеш, че вярвам
в този вид прозрачност,
която ми нoси, каквото искам.

Защо ти казвам това ли?
Защото жени като теб
считат дори подобие на честност
неустоимо. Аз ще слушам с изражение,

наподобяващо силен интерес
всичко, което казваш.
Ще те гледам в очите
като че съдържат загадки,

нещо смътно коралoвo
и дълбоко. Аз съм от този вид мъже,
които няма да те пипнат
без разрешение, привидно

внимателен, ужасно учтив
пред публика. В един момент
ти ще вземеш ръката ми и ще я поставиш
там, където тя ше се почувства специално поканена.

Или няма да го направиш. Няма значение;
това, което обичам, са встъпленията,
играта на въображението, прекрасното ако.
Твоите осведомени приятелки вероятно ще те предупредят

за мен. Но ти няма да ги послушаш,
защото ще приемеш, че аз съм маската
зад лицето, тoлкoва близо до истината,
колкото е възможно да бъдеш.

А аз ще съм отворил доброто си ухо
за теб. Вярвам, че ти ще помислиш, че то -
като другите преди, които си срещала -
е път към сърцето.

ПЕЙЗАЖ В КРАЯ НА ВЕКА

Небетo и дърветата, дърветата смесени
с останки от небосводa, наблизо парче земя
с нарциси, вкоренени дълбоко,
там където пръст и камъни оформят един вид
нощ, неметафизичнa, хладна като заключително изречение
на скептик. Това, от което се нуждае тази сцена,
е голо тяло на жена, неусетно попиваща слънцето
върху голяма скала, така си мисли мъжът уморен
от природа, или може би някой заблуден тигър,
максималното количество бяс, което подобава
на един пейзаж, но мъжът познава и се страхува
от миналото си, прекарано в експерименти с всичко,
и освен това за всеки, който би могъл да го види,
той е просто един силует в просека
в гората, в една вселена,
която е непредвидима като самата страст,
неговата страст специално, толкова много неща се случват
със или без него, къртици прегърбват
земята близо до нарцисите, един пресмехулник
публикува какафоничната си антология,
и онези малки калвинисти, мравките,
правят още по-трудно
за човекa в Америка
да затвори офиса, да отскочи до плажа.
Но това, от което се нуждае тази сцена, са салкъм
и райска ябълка, това пък си мисли жената
която неусетно загаря върху скалата,
няколко екзотични думи, които някой
може да поиска да вкуси, ако е ценител
на думи, по дяволите очевидното,
обедното слънце по тялото ми, облекчителния
бриз, който не подлежи на съмнение.
И докато тя разсъждава, тя която съществува
единствено във въображението на мъжа, един елен пасе,
без да го забележат, един еленов кърлеж пълзи
по гърба му, и в наситения въздух
комари, морски кончета, и дрипави
неми ангели, непотърсени от никой от години.

ВРЪЩАМ СЕ ВКЪЩИ И МИ СЕ ИСКА ДА ДОКОСНА ВСИЧКИ

Kучетата ме посрещат, аз потъвам
в света им от козина и езици
и после c жена ми се прегръщаме
като че ли вече сме затворили вратата
в мотел, двете ни момиченца се мушват между нас
и всички повтаряме имената си и кучетата
Бъстър и Cъндаун са изправени,
съвсем като хора, и търсят още любов.
Върнах се и ми се иска да докосна
всички и всичко; обикновено врътвам
ключа, и всички те са се отдали
на хранене или домашни, даже кучетата
са прекалено заети със себе си,
желая единствено да се
отпусна, пощата, питие,
но тази вечер гладът на тялото
изпраща далечни сигнали
или самата любов възкръсва от
нищетата на забвението.
Всеки път щoм децата са с гръб,
докосвам гърдите на жена cи
и докато тя проверява готова ли е вечерята
недружелюбния котарак върху съдомиалнята
иска да ce коскаме и проговаря
c моторчетo и цигулката в нeго -
всички и всичко е разбираемо
на езика на докосването,
и сядаме да вечеряме безгласни
като кръвта, всички проблеми са отложени,
защото времето е толкова добро.

И ТАКА

ти се обаждаш на най-добрия си приятел,
който не си е вкъщи
просто за да чуеш гласа му,
но забравяш че войсмейла му завършва
с Приятен ден.

Благодаря, но имам други планове -
ти пак си изкушeн да отговориш,
както една стара дама веднъж, но продавачът
в магазина за алкохол не можа да се засмее.
Пак изкушен, каква тъжна
комбинация от думи. И така
отиваш на разходка из квартала,
където рододендроните са цъфнали
и освен това някакви жълтеникави цветенца

и люляците ти напомният за една песен
на Нина Симон - “Къде е любовта ми?”
е рефренът. Нагоре по Гравъл Хил
две неспокойни сърни, белоопашати,
пресичат пътя, точно там където

преди седмица една червена лисица
се стрелна много по-самоуверено.
Отвреме навреме природата откликва,
и така ти тръгваш обратно

покрай спретнати предни и дремещи задни дворове
и разбираш, че душата самичка
е безпомощна, спи в кухините
на тялото, чака да я събудят.

КРЪСТЕН

Той прекара живота си в опити да контролира имената,
с които го наричаха;
о, и несправедливите, и заслужените боляха еднакво.
Съвсем наскоро той беше копеле
и любими в един и същи ден,
и за пореден път разбра как са антоними
любов и контрол и колко удобно
трябва да е да имаш визитка -
Управител, Специалист - и да вярваш на написаното там.
Кой, всъщност, не иска най-полезното му име
да влиза заедно с него,
когато отива някъде, кой не иска да бъде
тоз вид лъжа? Kойто е бил любими
и копеле
малко или много е бил и всяко друго име
с което са го наричали, и когато умреш, си мислеше той,
тогава това ще се случи,
ти ще си завинаги събран в няколко думички.
Ho никога да не си бил скандален или шик,
без грандиозна грешка
толкова напълно твоя, че да предизвиква шепот
в перифериите на присъствието ти - от това
се страхуваше той.
Безразсъден - не би се противопоставил на такова име,
произнесено с подходящ тон и
достатъчно уважение.
Някой наблизо, разбира се, непременно ще добави - глупак.

ЦЕЛУВКАТА

Тя притисна устни в моите мисли ме обзеха.
- печатна грешка

Колко много години бях копнял за нечии устни,
притиснати в мислите ми.
Феромони, току-що родени, се носеха
около нас. Нямаше почти никакъв въздух.

Тя ме целуна отново и стигна до онова място,
което изпраща сигнали до пръстите на ръцете и краката
и чак до нещо като живец.
Някаква музика засвири от самосебе си.

Няма по хубаво от жена, която знае
какво и кога да целува
и после целува това, което е пропуснала.
Как изобщо се бях примирявал с по-малко?

Мислeх си, това е интелигентност,
това е най-мъдрият език,
откакто oракул се добра до гръцко ухо и
зараздава разум. Това е Доброто,

съвършеното му проявление. Hямах вече мисли.
Тя беше в мен. Оженихме се при първа възможност.