Ричард Бротиган

превод: Георги Ангелов

ЕКСПРЕС „ХИЛАРИ”

Току-що за първи път си поръчах
          къри с ориз
сам, в японски ресторант.
          Победа!
Чувствам се като бебе, което прави
          първата си несигурна крачка.

          Еверест, почакай!

Токио
16 май 1976

ЯПОНИЯ

Япония започва и завършва
       с Япония.

И никой друг не знае тази
       история.

… Японски прах
по Млечния Път.

Токио
18 май 1976

ТАЙНСТВЕНА ИСТОРИЯ ИЛИ ДАШИЪЛ ХАМЕТ

Всеки път, когато излизам
от хотелската стая
       тук, в Токио,
правя едно и също:
       проверявам взел ли съм паспорта си,
       бележника,
       писалката
       и англо-
       японския речник.

Останалото от живота е абсолютна тайна.

Токио
26 май 1976

—————————–

Дашиъл Хамет - американски писател, автор на криминални романи (1894-1961)

ЯПОНИЯ БЕЗ ЖАБИ

         На Гай де ла Валден

Поглеждайки случайно
в англо-японския речник
не открих в него думата жаба.
         Няма я там.
Значи ли това, че в Япония няма жаби?

Токио
4 юни 1976

НЕСИГУРНА ЛОДЧИЦА ПО АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ПЪТ

Днес в Токио около 10 вечерта топла
буря с мълнии, гръмотевици, порой и куп
           чадъри.
Сега това е дреболия,
но може да се окаже много важно
след милион години, когато археолозите
пресяват нашите отломки, опитвайки се да разберат
           кои сме.

Токио
5 юни 1976

АМЕРИКАНСКИ БАР В ТОКИО

В бар съм, пълен
с млади консервативни
     американски сноби,
те пият и се лепят
     по японките,
на които им харесва да спят с тези
     подобия на мъже.
Тук е много трудно да се открие
     поезия,
което се вижда и по тези стихове.

Токио
5 юни 1976

ПРИЯТЕЛ В БОЛНИЦА

Посетих току-що в болницата Казуко.
Изглеждаше уморена. Преди шест дни
        са я оперирали.
Тя обядваше бавно, мъчително.
Болно ми беше да я гледам как яде. Много е
уморена. По-добре да бях изял вместо нея
този обед, а тя да получи
        калориите.

Токио
9 юни 1976

КЪДЕ ДА СЕ ТЕЛЕПОРТИРАМ?

Понякога вадя паспорта си,
разглеждам моята снимка
       (не много сполучлива и т. н.)

просто за да проверя,
        дали съществувам.

Токио
12 юни 1976

МЪЛЧАНИЕТО НА ЕЗИКА

             Аз
седя в бара в неловка самота
заедно с много умен японски режисьор,
той не говори английски, а аз - японски.

Познаваме се, но нямаме
преводач. По-рано сме си говорели.
Сега престорено сме заети с нещо друго.

Той със затворени очи слуша музика
по фонографа. Аз пиша тези редове.
Време е за вкъщи. Той си тръгва първи.

Токио
15 юни 1976

ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР

Харесва ми, че този шофьор
се носи по тъмните улици
          на Токио,
като че ли животът няма смисъл.
Аз го разбирам.

Токио
17 юни 1976
10 часа вечерта