В ЕДИН ДАЛЕЧЕН ДЕН

Андрей Андреев

Хилядолетия ли, или само миг
към знойния ти ден се приближавах?
Стоях в Хатин през есента кафява,
пред варварската кървава разправа,
сред детския и майчин кървав вик.

И чувах как на този кръстопът,
съединил земята и небето,
звъняха тихо медните звънчета -
съня на мъртвите да не смутят.

А може би, макар и след смъртта,
приетите навеки от земята
да чуят, че е свършила войната
в един далечен ден на пролетта;

че греят непростреляни звезди,
че пеят птици и конете цвилят,
и че човекът е намерил сили
и този път да смъртта да победи.

Стоях в Хатин - един прекършен цвят.
И мислех си пред тази страшна драма,
че трябва днес, опрян на здраво рамо,
да помълчиш една минута само
и ти, загледан в бъдещето, свят!