Васил Иванов

Потта се стичаше по челото му на тънки струйки и влизаше в окото му, като му пречеше да вижда добре. Джон Главорезът я изтри нетърпеливо и отново залепи бинокъла към единственото си око. Другото бе загубил в някаква битка и мръсен черен парцал закриваше кухината като му придаваше още по-свиреп вид.

Вятърът бе попътен и корабът му бързо се приближаваше към легналия в дрейф испански галеон. Пиратският капитан недоумяваше защо никой не се мярка по палубата на ,,испанеца” и се чудеше дали не е някаква клопка. Но каквато и хитрост да приложеха, нямаше да се спасят. Пиратската яхта се приближи достатъчно и всичката сган, сгушена зад перилата, очакваше знак от своя капитан.
- Главорези! - изрева пиратът, заради което беше прякорът му. - Да нахраним с тях акулите! На абордаж!

Пиратите изкрещяха диво и абордажните куки засвистяха към испанския кораб, като се впиваха хищно в него, а изпънатите въжета затрептяха като струни. Двата кораба се удариха с трясък и пиратите с крясъци и ругатни се изсипаха на галеона. Посрещна ги само тишината, нарушавана единствено от поскърцването на някоя ванта и плясъка на вълните. Испанският кораб бе празен.

След като го огледаха добре навсякъде и не откриха никого, пиратите се скупчиха около капитана си. Джон Главорезът седеше на една бъчонка и размишляваше. Фортуна явно бе на негова страна. Изпращаше му добре въоръжен и пълен с богатства, здрав кораб. Неговата яхта ,,Черната медуза” се нуждаеше от основен ремонт, а испанският кораб му предлагаше добра алтернатива.
- Вдигайте платната! - изрева пиратът. - От днес ние сме господари тук. Старото корито добре ни послужи,но е време да се обзаведем с ново.

След като извърши всички изследвания на местните жители, екипажът на междузвездния кораб реши, че цивилизацията на тази планета не бе достигнала ниво за пълноценен контакт и по-продължителното им мотаене тук, би било само загуба на време. Приготвиха апаратурата за телепортация и изпратиха заспалия екипаж на испанския кораб обратно там, откъдето го бяха взели.

Испанците учудено се оглеждаха. Намираха се на някакво старо корито и никой не можеше да каже как е станало това. Бяха още замаяни от съня, който внезапно ги бе налегнал и безпомощно се лутаха напред-назад по палубата.

Страхотен залп разтресе въздуха и хора, въжета, платна и парчета дърво се смесиха в едно. След малко втори мощен залп проби и без това прогнилата обшивка на ,,Черната медуза” и корабът се отправи на последното си пътуване към дъното на океана.

Дон Рамирес Пуебло Хосе Мария и т. н., капитан от флотата на Негово Величество, испанския крал, гледаше как пиратът се изгубва в разпенените води и доволно поглаждаше острата си брадичка. Още сега си представяше как ще бъде приет в Двора и богато възнаграден за ликвидирането на най-омразния враг на Испания, мръсния пират Джон Главореза.

А въпросният Джон в това време протягаше крака в капитанската каюта на плячкосания галеон, отпиваше от прекрасното испанско вино и мислеше за превратностите на съдбата. Да, явно Фортуна днес бе на негова страна.