Иван Михайлович Долгоруков/ Долгорукий, руски поет, драматург, мемоарист, преводач, е роден на 07/18.04. 1764 г. в Москва. Учил е в Московския университет (1777-1780), след което до 1790 г. служи в Семьоновския полк в Петербург. Вицегубернатор на Пензенска губерния (1791 - 1796), губернатор на Владимировска губерния (1802 - 1812). Литературната си дейност започва с преводи от френски, а първото му печатано стихотворение „На смерть Горича” е публикувано през 1788 г. в приложение към сп. „Московские ведомости”. Обществена известност в този период му носят сатиричните поетични творби „К швейцару”, „Камин в Пензе”, „К судьбе”, „Камин в Москве”, „Война каминов”, „Парфену”, „Авось” и др., които той през 1802 г. в заглавието на първата си стихосбирка шеговито определя като „Бытие сердца моего, или Стихотворения князя Ивана Михайловича Долгорукого”. Автор е на цикъла от 29 песни „Песни на разные голоса”, на поетичния цикъл „Гудок Ивана Горюна”, на стиховете в памет на покойната му жена „Сумерки моей жизни” (1808), на четиритомния сборник със събрани съчинения „Бытие сердца моего” (1817-1818 г.) и др. От 1813 г. живее в Москва, активен член е на организациите „Беседи за любителите на руското слово”, „Свободно общество на ценителите на словесността, науката и изкуствата”, „Просвещение и благотворение”, почетен член е на група „Общество на любителите на руската словесност” при Московския университет. Умира на 4/16.12. 1823 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

КОЛКО ПЪТИ КЛЕ СЕ ВЕЧЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 52 юни 2013