Тодор Монов

Тодор Монов Тодоров, български писател и сценарист, е роден в село Дерманци, Ловешко, на 06.06.1928 г. в семейство на учители. Завършва гимназия в родното си село (1946) и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1950). Специализира кинодраматургия във ВГИК Москва (1962-1963). От декември 1959 г. е редактор в Българска кинематография. Драматург на Варненския театър „Ст. Бъчваров” (1964). От 1972 г. до 1990 г. е сценарист към Студията за игрални филми. Член на СБП, на БКП. Печата от 1947 г. - разказ във в. „Народна младеж”. Пише очерци и разказа за печата и радиото. През 1955 г. е специален кореспондент на Радио София за Баташкия водносилов път. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1970-1972).Автор на книгите „Вълнения” (разкази, 1958), „Смърт няма” (роман, 1960, 1986), „Вярност” (повест, 1968), „Снежен човек” (роман, 1976), „Вярност. Снежен човек” (1978, 1988), „Брегът и терасата” (1988). По негови сценарии са създадени филмите „Хроника на чувствата” (1962), „Смърт няма” (1963), „Осмият” (1969), „Десет дни неплатени” (1972), „Компарсита” (1978). Слага край на живота си в почивната станция на СБП в Хисаря на 02.09.1996 г.


Публикации:


За Тодор Монов:

ЖИВОТ НЯМА/ автор: Георги Стойков/ брой 52 юни 2013

ДОСТОЙНО/ автор: Георги Стойков/ брой 128 май 2020