БЕЗ ЖАЛОСТ СТУДЪТ ВЪВ ДУШАТА НАТРУПВА ПЕЧАЛ…

Владислав Зорин

превод: Тихомир Йорданов

***
Без жалост студът във душата
натрупва печал, на инат.
За полет се готвят ятата
към чужди предел непознат.

Те привечер чак ще напуснат
страната ми, край вледенен.
И сигурно аз ще почувствам,
че те си отлитат от мен.

Какво пък? Саван е поръчан,
ще бъде доставен той в срок.
Че зимата идва с измъчен
от вечни повтори урок.

Реката, скована без грешка,
разливите свои ще спре.
И болка в душата човешка
загнездва се в нея добре.

Не ми е на мене подвластен
цвъртящият птичи рояк.
И все пак, ще имам ли щастие
да срещна пернатите пак?