БЕЗ ЖАЛОСТ СТУДЪТ ВЪВ ДУШАТА НАТРУПВА ПЕЧАЛ…
превод: Тихомир Йорданов
***
Без жалост студът във душата
натрупва печал, на инат.
За полет се готвят ятата
към чужди предел непознат.
Те привечер чак ще напуснат
страната ми, край вледенен.
И сигурно аз ще почувствам,
че те си отлитат от мен.
Какво пък? Саван е поръчан,
ще бъде доставен той в срок.
Че зимата идва с измъчен
от вечни повтори урок.
Реката, скована без грешка,
разливите свои ще спре.
И болка в душата човешка
загнездва се в нея добре.
Не ми е на мене подвластен
цвъртящият птичи рояк.
И все пак, ще имам ли щастие
да срещна пернатите пак?