Николай Илиев Мизийски е роден през 1925 г. в град Плевен в семейството на Илия Бърдаров - плевенски журналист, писател и издател. Завършва Мъжката гимназия „Александър Втори”, а след това право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи дълги години като говорител на Радиовъзел-Плевен. Завършива трудовата си кариера като щатен председател на литературен кръжок „Цветан Спасов”. Пише хумористични стихове за възрастни и деца, повести и разкази за деца, интермедии, сценки, естрадни програми за средношколци. През 70-те години на ХХ век е отличен с втора награда от СБП за повестта „Аз на Марс” (1967), която е преведена на руски език и издадена в голям тираж от изд. „Народна младеж”. Втората му повест за деца и юноши - „Жълтото домино” (1969), изд. „Г. Бакалов” - Варна също е преведена на руски език, а Естонската телевизия заснема филм по нея. Издава и книгите „Трио „Тринидад” (повест за деца и юноши, 1970), „Горе ръцете, Ваше Величество! Странни случки върху 64 квадрата” (1977), „Кой ще се познае” (сатира, 1983). Печата в списанията „Пламъче”, „Дружинка”, „Естрада”, „Смяна”. Напуска живота на 71-годишна възраст - на 15.02.1996 година в Плевен.

Публикации:

Поезия:

ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ В СЯНКА/ брой 52 юни 2013

МУЗЕЯТ/ брой 53 юли 2013

Литература за деца:

15 СЕПТЕМВРИЙ/ брой 133 декември 2020

За Николай Мизийски:

ТЪГА ПО НИКОЛАЙ МИЗИЙСКИ/ автор: Георги Стойков/ брой 81 февруари 2016