ПРЕВОДЪТ И ДУШАТА НА ПОЕЗИЯТА

Вангелис Зафиратис

превод от гръцки: Емилия Трифонова

Когато стиховете ни отвеждат към душата на човек, трябва да се погрижим преводът да не срещат трудност по пътя към читателя. Преводът да не пречи на контакта. Превод на гръцки означава „пренасяне на слово”, разговорно и писмено, от един език на друг. Поезията обаче не е едно “просто слово” и затова осъществяването на поетичен превод на чужд език е доста трудно. Можем да изтълкуваме точно съдържанието на едно стихотворение, да направим точен превод, без да му вдъхнем творчество и живот. Може би това е имал предвид Роберт Фрост като е казал, че: „Поезията е това, което се губи при превода”.
Когато обаче става дума за превод на балканска поезия на друг балкански език, вярвам, че има малко вероятност Фрост да е прав, т.е. че поезията губи от превода.
ЗАЩОТО:
- балканската душа има общи черти, също така и обща културна основа;
- в културния сектор пренасянето на традициите действат като скачени съдове.
Съществува вековна връзка и взаимодействие между балканските народи. Съществуват исторически, литературни, митологични символи, които се използват от много поети в техните произведения. За читателите на Балканите тези символи предизвикват едни и същи емоции, независимо от различния майчин език. От голямо значение е да опознаем добре традициите, обичаите и нравите на съседните народи. Не е достатъчно да владееш добре един език, за да правиш превод на поезия. Трябва да предадеш творческото внушение, духа и живота на стиха.
В родното ми място се носи легенда за мъртвия брат, който отхлупва гроба и излиза да търси сестра си по света, спазвайки обещанието дадено пред майка му. Тази легенда, с известни различия, съществува и в други балкански страни. Различно е само името на героите. В Гърция мъртвият брат се нарича Константин, а също и в Албания. Сменено е само името на сестрата: в Гърция я наричат Арети, в Албания - Дорунтина.
Майчиния ми език е гръцки. Ще ви прочета едно мое стихотворение написано на гръцки, което след това преведох на албански език.

ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ

Буренясали дворове,
заключени порти
с тежки катинари.
Само смъртта ги навестява
за някой забравен.
Легенди витаят.
И болка.

Картината на тревясалите дворове и заключени порти говори сама по себе си на всички балкански езици. Дори само от една снимка, без да е написан стих, се вижда, че в тревясалите дворове няма вече живот, оттам е минала смъртта, така че не е трудно нито за преводача, нито за читателя на какъвто и да е балкански език да се предаде картината на запустялост. Името Арети е познато на гръцкия читател. На албански език е Дорунтина. Това е така, защото се отнася за едно и също лице и не се променя съдържанието на стихотворението, което колкото е гръцко, толкова е и албанско. Тази промяна си я позволявам не само като преводач, а и като автор на това стихотворение, с пълното съзнание за неограниченост и свобода на авторската интерпретация.
На български език има легенда за Марко Кралевити и за жена му Дафина. Ако се наложи да превеждам стихове на български автор, където са споменати тези герои, трудно ще вляза в смисъла на стихотворението, ако не познавам фолклорните традиции и легендарните герои на съседите. Същата легенда има и в други балкански народи, с различни имена. Връщам се към предишните си твърдения, че е необходимо да се познаваме по-отблизо, по-добре, тогава творческите ни контакти ще докосват и по-тънките струни на душата ни, ще се разкриват и по-дълбоки чувства и емоции.
Ние сме в един дом.
Даже и в географско отношение балканските народи имат едни и същи характеристики. Реките ни са бързотечни, но като навлязат в равнините и душите им се успокояват, прегръщайки полския пейзаж. В родното ми място има една река, която старите гърци наричат „Бърза река”, така се нарича и притокът, който Омир описва в Илиада, разливащ се в археологическата находка Скамандро при Троя. “Симоис” означава „бърза река”, неспокойна. Когато оттам са минали славяните, те са нарекли реката „Бистрица”, което пак означава „бърза”. И двете наименования имат едно и също основно значение - бързина. Базират се на едно и също възприятие.
Реки с еднакви имена има и в други балкански страни. В основата си те са с еднаква характеристика. В някои балкански страни има национални малцинства. Те мислят, създават и творят на майчиния си език. Подържат своята култура и национална идентичност, четат и превеждат и на езика на основното мнозинство. Аз също съм част от такова малцинство - Национално гръцко малцинство в Албания. Пиша на гръцки, превеждам от албански език, без да претендирам, че съм професионален преводач. По същество творя, преминавайки границите на художественото пресъздаване. Творците, които произхождат от националните малцинства спомагат при кореспондирането и съхранението на изкуството и неговото значение. Много творци от Националното гръцко малцинство са превели превъзходни гръцки поети и писатели на албански език, както и албанска литература на гръцки език, като се има предвид, че и двете страни познават много добре и двата езика, познават добре читателския интерес, нравите, обичаите, особености и пр.
Иначе казано, приближават едната култура до другата, слагат мост между двете култури. Те обаче винаги отчитат един проблем. Макар че помагат, те винаги остават с по-малък читателски интерес, първо, защото пишат на езика на малцинството, второ, защото се намират извън границите на Родината си. Остават чужди в държавата, в която живеят. Това ги кара да се стараят повече, да търсят и преоткриват повече, но това не ги прави по-малко самотни и непризнати.
Истината - как мисли и пише един автор, който е от национално малцинство:
- Дори и когато ще пише на националния език на страната, в която живее, мислите му първо идват на майчиния му език. Първо ще ме навести мисълта „любов”, ще я преживея с трепетите на душата и тялото си и тогава ще я запиша на чуждия език. Както отбелязах, това е винаги започване от първоначалното, едно ново пресъздаване. Може в някой момент, ако ми се случи да съм далеч от родното си място, където се говори на майчиния ми език, да ми се иска да се изразя, да се изкажа за нещо, което ме е развълнувало дълбоко, тогава чувствайки необходимост от по дълбок контакт и разбиране на момента, превеждам на другия език моите чувства. Ще запиша стихът на чуждия език, а когато се наложи да го преведа на майчиния си език, срещам същата трудност, каквато бих срещнал при превеждане от гръцки на албански език. Ето един пример на албански.

Buzeqesh, e dashur,
bajamja eshte e bukur
sepse di te lulezoje!

И в превод на български:

Усмихни се,
малката ми.
Бадемите са красиви,
защото умеят да цъфтят!

Ако преводът не ни донесе същото цъфнало цвете, все едно е траурна церемония. Само когато стихът е като дишащо с цялата си душа цвете, само тогава можем да кажем, че сме успели в превода.


Девета Международна писателска “Побратимени светове”- Плевен, 2013